Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)

ШЕСТНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ

"Живяла в едно езеро костенурка на име Камбугрива. Имала тя две приятелки, гъските Санката и Виката. И ето че веднъж настъпила дванадесетгодишна суша. Тогава двете гъски помислили: „Пресъхна водата в това езеро. Да отидем в друг водоем. Но отначало да се сбогуваме с нашата скъпа приятелка Камбугрива, която познаваме отдавна.“ Когато дошли при костенурката, тя казала: „Защо се сбогувате с мен? Нали и аз съм воден жител. Без вода и натъжена от раздялата с вас, тук скоро ще загина. Затова, ако ме обичате поне малко, трябва да ме измъкнете от устата на смъртта. В това плитко езеро на вас няма да ви стига храна, а мен ме чака бърза смърт. Така че помислете от кое е по-тъжно да се лишиш: от храна или живот.“ Тогава те казали: „Как да те вземем, когато живееш във водата и нямаш криле?“ Костенурката отвърнала: „Може, Донесете дървена пръчка.“ Донесли пръчка, костенурката я захапала в средата и казала: „Хванете краищата на пръчката с човките си, вдигнете се нагоре и летете редом по въздушния път, докато не достигнете друг, по-добър водоем.“ Но те възразили: „Това е опасно. Достатъчно е да кажеш само една дума и да изпуснеш от устата си пръчката, за да паднеш от голяма височина и да се разбиеш на парченца.“ Костенурката казала: „Аз обещавам, че ще мълча през цялото време, докато сме във въздуха.“ Гъските я послушали, измъкнали я от езерото и с труд я понесли във въздуха. И ето че когато летели над съседния град, хората ги забелязали и надали тревожен вик: „Какво е това, подобно на каруца, което носят тези две птици?“ И като чула това, костенурката, близка до смъртта, непредпазливо казала: „За какво говорят тези хора?“ И тогава глупачката изпуснала от устата си пръчката и паднала на земята. А хората, жадни за месо, веднага я разрязали на късчета с остри ножове.