Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)». Краткое содержание книги:
Да, само който е разумен,
напред върви непобедим. достига всичко, всичко върши
със своя ум неизмерим.“
Като помислил така, той казал на Шанкукарна:
„О, Шанкукарна! Нашият господар няма подходяща храна и се измъчва от глад. Ако той не стане, без съмнение ще загинем и ние. Затова чуй какво ще кажа в твоя полза и в полза на господаря.“ Шанкукарна се отзовала: „О, скъпи, говори по-бързо, аз без колебание ще постъпя така, както кажеш. Нали когато се върши добро за господаря, все едно, че се вършат сто добри дела.“ Чатурака казал: „О, скъпа! Достави за себе си двойна полза — направи така, че тялото ти да се удвои и господарят да може да подкрепи здравето си.“ Щом чула това, Шанкукарна казала: „Скъпи! Съветът ти е добър, та нали и аз към това се стремя. Кажи за всичко на господаря. Нека бъде така. Само че в такъв случай трябва да повикаме за поръчител Дхармараджа.“
Всички отишли при царя. Тогава Чатурака казал:
„Божествени! Днес не намерихме никого, а блаженото слънце вече залязва.“ Като чул това, лъвът много се огорчил. Тогава Чатурака казал: "Божествени! Ето какво казва Шанкукарна: „Ако господарят обещае да върне тялото ми удвоено, като представи за поръчител Дхармараджа, аз ще предоставя тялото си на негово разположение.“ Лъвът казал: „Скъпа, това е прекрасно. Така да бъде.“ И като решили да постъпят така, лъвът повалил Шанкукарна с лапата си, а вълкът и чакалът я разкъсали на парчета и тя отишла в небитието. След това Чатурака помислил: „Какво да направя, за да изям сам камилата?“ Като мислел така, той забелязал, че лъвът е изцапан с кръв, и казал: „Нека господарят отиде на реката, за да се измие и почете бога. А аз и Кравиямукха ще останем да пазим храната.“ Лъвът се отправил към реката. Тогава Чатурака казал на Кравиямукха: „О, Кравиямукха! Ти си гладен. Хапни от месото на тази камила, докато не се е върнал господарят. Аз ще направя така, че той в нищо да не те обвини.“ Когато вълкът, който го послушал, изял малко месо, Чатурака казал: „Ей, Кравиямукха, дръпни се настрана. Господарят се връща.“ А лъвът се върнал и като видял, че сърцето на камилата е извадено, казал разгневен:
„Хей! Кой превърна тази камила в огризки? Аз и него ще убия.“ Тогава Кравиямукха погледнал към Чатурака, сякаш искал да каже: „Кажи нещо, за да се успокои лъвът.“ А Чатурака се засмял и казал:
„Хей, какво ме гледаш? Нали ти изяде сърцето на камилата!“ Кравиямукха се уплашил от тези думи и побягнал. А лъвът се спуснал след него, но след малко помислил: „Не трябва да убивам онзи, който се сражава с нокти“ и се върнал назад.
През това време, по волята на съдбата, по пътя се движел голям керван от натоварени камили и се чувал звън от големите звънци, които били привързани на шиите им. Щом чул силния шум на звънците, лъвът казал на чакала: „Скъпи, разбери що за страшен шум е това!“ Тогава Чатурака навлязъл в гората и като се върнал бързо, казал с безпокойство: „Господарю, спасявай се, спасявай се, ако можеш да се спасиш!“ Онзи отговорил: „Скъпи, защо ме плашиш така? Кажи каква е работата!“ Чатурака казал: „Господарю, идва разгневеният Дхармараджа. Той е видял, че си го призовал за свидетел и си убил в неподходящо време принадлежащата на него камила, и ето че е решил да си върне камилата в хилядократен размер. Много е разгневен. Той се намира наблизо и скоро ще бъде тук.“ Лъвът се изплашил за живота си, оставил умрялата камила и избягал. А Чатурака дълго време се хранел по малко с месото на камилата.
Ето защо аз казвам: „Целта за себе си достигнал…“
През това време, когато Даманака си отишел, Сандживака помислил: "Какво да правя? Нали, ако се махна оттук, ще ме убие някое друго жестоко същество, защото тази гора е пуста! Уви, за поданиците няма изход, когато се гневят техните господари. Нали е казано:
Беглецът да не се залъгва,
че някъде се е укрил. Умникът може много лесно
да го направи за резил.
В такъв случай ще е по-добре да се приближа до лъва. Може би ще си спомни, че аз търсех при него подслон и ще ме пощади?"С такова решение той тръгнал бавно-бавно силно разтревожен и като видял лъва такъв, какъвто му го описал Даманака, приседнал наблизо и помислил: „Уви! Колко са непостоянни господарите! Нали е казано:
Тъй както влизат в дом,
гъмжащ от змии, и в джунгла — ад, где хищниците са се скрили,