Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)». Краткое содержание книги:
от своя облак опашат.
Бръз кон го водят като крава,
А някой пък достоен мъж
ще си изпати изведнъж
затуй, че има чест и слава.
В Колинди — в зноя на реката —
със цвят на вечерен сапфир,
едва ли ще ловим змията,
заспала в тишина и мир,
ако качулката й къса
не светеше като звезда.
Нещастие или беда
и красотата често носи.
Немилостта е за царете приятел близък, а не враг. Богатият човек, несретен, върви към някакъв глупак. «Наградата е за делата» — тук няма истина ни грам. Та малко ли от нас, за срам, не знаят святост на земята!
Затвореният в клетка лъв, останал без надежда ярка;
и слонът, почернял от кръв;
пред Маг — змията-очиларка;
мъдрец, обърнал правилата;
раненият герой в борба — играят всички по свирнята на вездесъщата съдба.
Тъй или иначе, аз попаднах при долен тип и сега не ми се живее. Нали:
И мъдрият, ако е низък,
понякога ще е двулик. Тъй гарванът със двама близки
камилата излъгал в миг.“
Даманака попитал: „Как?“ Онзи разказал:
ТРИНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
"Живял в един град търговец на име Сагарадата. Веднъж натоварил сто камили със скъпи дрехи и тръгнал към друга страна. Но ето че една от камилите на име Виката, изморена от прекомерния товар, останала без сили, паднала и вече не могла да се вдигне. Тогава търговецът разделил натоварените върху нея дрехи между другите камили и като помислил: „Тази горска местност е опасна и не трябва да спираме тук“ — се отправил по-нататък, като изоставил Виката. Когато керванът се отдалечил, Виката, придвижвайки се едва-едва, започнала да пасе трева. И ето че след няколко дни силите й се възвърнали.
А в тази гора живеел лъвът Мадотката, на когото служели леопард, гарван и чакал. Бродейки из гората, те видели камилата, отстранена от кервана. Щом забелязал непознатото същество, много смешно на вид, лъвът се обърнал към своите слуги: „Попитайте това невиждано в нашата гора същество кое е.“ Тогава гарванът, който го познавал, отговорил: „Това е камила, животно, на всички известно.“ Лъвът попитал камилата: „Слушай, ти откъде си?“ И Виката разказала как изостанала от кервана. Тогава лъвът, желаейки да помогне на камилата, й дарил безопасност. Скоро след това се случило така, че на лъва, изпонаранен от зъбите на слона, му се наложило да отпочива в пещерата. Минали пет или шест дни и раненият лъв и слугите му съвсем изгладнели — нали нямало кой да намира храна. А лъвът, като видял, че слугите му отслабнали, казал: „Аз съм тежко ранен и не мога да ви нося храна както преди. Така че погрижете се сами за себе си.“ Тогава те отговорили: „Каква полза има да се засищаме, щом като нозете на божествения се намират в такова състояние?“ Лъвът казал: „Да! Вие се държите като добри и верни поданици. Носете ми храна, докато се намирам в това състояние.“ Но те нищо не отговорили и той добавил: „Хайде, достатъчно се бавихте! Не се плашете! Проследете някое животно и макар че съм ранен, ще доставя храна и за вас, и за себе си.“
Четиримата слуги тръгнали да търсят, но не намерили плячка. Тогава гарванът и чакалът започнали да се съветват и чакалът казал: „Слушай, гарване! Защо трябва да се лутаме дълго? Тази Виката има вяра в нашия господар. Хайде да я убием и така ще имаме храна, с която ще поддържаме живота си.“ Гарванът се отзовал: „Ти си прав. Но нали господарят й дари безопасност и, значи — не може да я убие.“ Чакалът казал: „Това е вярно, но все пак аз ще поговоря с господаря и ще направя така, че той ще поиска да убие Виката, затова останете тук, а аз през това време ще отида в къщи и като се върна, ще ви предам думите на господаря.“ Щом казал така, чакалът бързо се отправил към своя владетел. Пристигнал и казал:
„Господарю! Ние вече пребродихме цялата гора и сега, измъчвани от глад, не можем да мръднем дори лапите си. А на божествения е необходима подходяща храна. Ето защо, ако божественият желае това, ще употребим за поредната трапеза месото на Виката.“ Но като чул тези жестоки думи, лъвът се разгневил:
„Тю, тю, низък негодник! Ако още веднъж повториш това, ще те убия незабавно. Как мога да посегна на нея, след като съм й дарил безопасност? Нали е казано:
Ни млякото е някаква насита, ни целият с блага изпълнен кър.
Мъдрецът само този дар почита — за ближния му който е добър.“
Като чул това, чакалът отговорил:, „Господарю! Ти си й дарил безопасност и ако я убиеш, ще бъдеш виновен. Но ако тя сама, от преданост, сложи живота си в нозете на божествения, ти няма да имаш никаква вина. Затова, ако сама се съгласи, ние ще я убием. Иначе ще се наложи да бъде изяден един от нас. Нали господарят се нуждае от подходяща храна. А ако не утоли глада си, ще отиде на другия свят. Каква полза ще има тогава от нашия живот, щом като той не може да донесе полза на господаря ? Ако с нозете на божествения се случи нещо лошо, ние сме длъжни да влезем за него в огъня. Нали е казано: