Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)». Краткое содержание книги:
[Продължение на петнадесетия разказ]
Ето защо аз казвам: „Кълвач, комар и жаба. — ,“ Титибхът казал: „Така да бъде. Заедно с приятелите си ще пресуша морето.“ Щом решил така, повикал всички птици и им разказал за своята мъка — за това, как отвлекли потомството му. А те, за да отмъстят за причиненото му зло, започнали да удрят морето с крилете си. Но една птица казала: „Няма да се осъществят нашите желания. Хайде по-добре да засипем морето с пясък и буци пръст.“ И всички птици започнали да засипват морето. Тогава друга птица казала:
„Не, ние нямаме сили да се борим с голямото море. Аз ще ви посъветвам как трябва да се постъпи: има един стар гъсок, който живее под едно баняново дърво. Той ще ни даде добър и разумен съвет. Да отидем и го попитаме. Нали е казано:
Велик е старческият опит,
помни урока му най-строг. В капана влезли ято гъски,
но ги измъкнал стар гъсок.“
Птиците попитали: „Как?“ Тя разказала:
ДЕВЕТНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
"В една гора растяла смокиня със сенчести клони. Върху тях живеело ято гъски. Но ето че под тази смокиня израсла лианата кошамби. Тогава онзи стар гъсок казал: „Тази лиана, която се увива около дървото ни, е много опасна за нас. Ако някой се изкачи по нея, ще ни погуби. Трябва да я унищожим, докато е слаба и може лесно да се прекърши.“ Но гъските не го послушали и не прекършили лианата. След време лианата обвила цялото дърво. Веднъж гъските отишли да търсят храна и един ловец се изкачил по нея на смокинята, прикрепил мрежа към гнездото и се прибрал в къщи. Когато гъските, след храната и развлеченията, се върнали през нощта в гнездото си, до една попаднали в мрежата. Тогава старият гъсок казал: „Сега сме вързани в мрежа. Това нещастие се случи, защото не ме послушахте. Затова сега всички сме загубени.“ Гъските се обадили: „Благородни! Щом като се е случило това, какво трябва да правим сега?“ Той казал: „Ако искате да ме послушате, престорете се на мъртви, когато дойде ловецът. Той ще помисли: «Те са мъртви» — и ще ви изхвърли на земята. А вие, веднага щом паднете, хвръкнете докато той слиза.“
И когато на сутринта ловецът се приближил до дървото, погледнал гъските и му се сторило, че всички са мъртви. Повярвал на това, освободил ги от мрежата и ги нахвърлял една след друга на земята. А гъските, щом видели, че се готви да слезе на земята, си припомнили съвета на стария гъсок и като една веднага полетели.
[Продължение на петнадесетия разказ]
Ето защо аз казвам: „Велик е старческият опит…“ Когато разказът бил завършен, всички птици отишли при стария гъсок и му разказали за нещастието — за това, как било отвлечено потомството на титибхите. Старият гъсок казал: „Цар на всички птици е Гаруда. Ето какво трябва да направите: нужно е да ужасите Гаруда с тъжните си крясъци. Тогава той ще разсее вашата мъка.“ С такова решение те отишли при Гаруда. А през това време блаженият Нараяна повикал Гаруда, за да участвува в боя на боговете с асурите. И птиците разказали на своя господар, царя на птиците, за тъжната загуба на титибхите, на които морето отнесло потомството: „Божествени! В блясъка на твоето могъщество ние живеем само от това, което можем да отнесем с човките си. И ето че морето, презирайки ни за оскъдността на нашата храна, отвлече децата ни. Нали казват:
Дори бедняк — храни се сам:
знай, истината е в това. Лъвът убил един овен,
щом зърнал, че пасе трева.“
Гаруда попитал: „Как?“ Старата птица разказала:
ДВАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
"Живял в една гора овен, изостанал от стадото си. Той бродел из гората, покрит с гъста вълна, която висяла от врата му. Бил надарен със силно тяло и рога, подобни на решетка. И веднъж лъвът, окръжен от всички зверове, го срещнал в гората. Като гледал това невиждано дотогава същество, вълната на което стърчала на всички страни, така че не можело да се разгледа дори тялото му, лъвът усетил тревога в сърцето си и със страх помислил: „Без съмнение той е много по-силен от мен, щом като се разхожда така безгрижен тук!“ Щом помислил така, лъвът полекичка се отдалечил. А на другия ден, като видял, че овенът пасе трева, лъвът помислил: „Ха, та той се храни с трева! Значи, силата му съответствува на тази храна.“ С тези мисли той мигновено се нахвърлил върху овена и го убил.