Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)». Краткое содержание книги:
или във езеро прекрасно,
където лотоси цъфтят, но има много крокодили —
така смутеният слуга
във мисълта на своя цар, от подлеците осквернена,
изпепелена от страстта,
със поглед на подплашен звяр прониква със душа ранена.“
А Пингалака, като видял, че волът е такъв, какъвто му го описал Даманака, веднага се нахвърлил срещу него. Острите му нокти, подобни на гръмотевични стрели, разкъсали тялото на Сандживака, а онзи, като забил острите си рога в корема му и като ги оттеглил с мъка назад, отново се приготвил за бой, с намерение да го убие с рогата си.
И като видял как двамата, подобни на цветовете на палаша, се стремят да се убият един друг, Каратака казал с упрек на Даманака: „О, глупако? Не постъпи добре, като вся раздор помежду им. Ти предизвика смут в цялата гора. Не знаеш същността на разумното поведение! Нали е казано:
Който има смелостта
и в скръбта със поглед бистър
може да спаси света
само той е за министър
Но във простите дела
който нищо не признава
и мъсти с усмивка зла —
свойто царство застрашава.
Ех, глупак! Ти се стремиш да станеш министър, а нямаш дори представа за приятелски обноски. Напразен е твоят стремеж, защото ти си способен само на насилие. Нали е казано:
На женския акъл прилича
умът, от мъжество лишен, безстрашието безразсъдно
е знак на скота разярен.
А като си помислил: «Аз съм син на министър», ти прекалено много си се възгордял и в това е твоята гибел. Нали е известно, че мъдрите книги съдържат наставление от пет части: как да се залавяме за работа, как да намираме необходимите хора и вещи, как да използуваме мястото и времето, как да предотвратяваме нещастията и как да постигаме целите си. Сега господарят е застрашен от голяма опасност, Затова, ако имаш сили, помисли как да се преборим с това нещастие. Нали разумът на министрите се преценява, когато трябва да се помирят враждуващите. Но ти си глупак и не си способен да направиш това, защото си надарен с извратен ум. Нали е казано:
Навсякъде човекът низък е неспособен и вреди. Черница мишката прегризва, безсилна да я посади.
Обаче ти не си виновен, а господарят, който повярва на думите на такъв глупак като теб! Нали е казано:
Във умния е скромността,
само глупакът се гордее, За всеки е добър денят,
а кукумявката слепее.
Умът над скромността цари. Глупакът е с душа сурова. Кой болния ще изцери. щом всичко смята за отрова!“
И като видял, че господарят е в опасност, Каратака се натъжил много: „Нещастие, нещастие се случи с господаря заради неразумния съвет. Нали хубаво е казано:
Щом царят подлеците слуша, а пък от умните страни, той ще затъне сам до гуша сред бедствия и съсипии!
Глупак! Нали всеки предпочита да служи на онзи господар, който е заобиколен от достойни. Как може господарят да се радва на достойни помощници, когато има такъв глупав съветник като теб, подобен на свиня и способен да внася само раздори? Нали е казано:
От царя по-далеч, когато
сред подлеци стои за срам! Изглежда бисерна реката,
но крокодили има там.
А ти, изглежда, от користолюбие желаеш царят да бъде сам? Глупак! Мигар не знаеш:
Сред хората е славен царят,
но сам — без блясък е властта. Еднички само враговете
желаят да е в самота.
И не е хубаво, че те огорчават чуждото щастие и могъщество! Не бива да се постъпва така с приятелите, които са постигнали това, което им е било предначертано. Не случайно е казано:
За подлост дружба търси всеки луд,
той към доброто се стреми с лъжата,
с насилие към щастието, към ума — без труд
и със сурови думи — към жената.
А онзи, който се ползува от милостта на господаря, трябва да бъде още по-скромен. Ти си много лекомислен. Нали е казано:
Могъщият на никого не се предава. Не се бои морето от брега. Като тревичка слабият остава — под всеки лъх превива той снага.
И господарят сам е виновен, че без да се стреми да постигне трите блага, започна да се съветва с подобни на теб; ти си министър само на думи и никак не си запознат с шестте начина за ръководене на държавните работи! Нали хубаво се казва:
Щом с лъст слугите са заети
и не опъват своя лък и ако царят не внимава —
врагът затяга своя кръг,
Известен е хубав разказ! Нали е казано:
Един лъжец, от Балабхадра
подпален, бил изпепелен и верният слуга на царя
бил в службата си повишен.“
Даманака попитал: „Как?“ Каратака разказал:
ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ РАЗКАЗ
"Има в страната на кошалите град, наречен Айодхия. Живял там цар на име Суратха, чиято пейка за нозе била полирана от венците на многобройните васали, които се свеждали пред нея. И веднъж пазителят на гората му доложил: „Господарю! Всички царе на горските области се отделиха от теб. Техен водач е горският жител Виндхияка. Нека божественият реши как да го научи на скромност.“ След тези думи царят повикал съветника Балабхадра и го изпратил да накаже размирниците. И когато съветникът заминал, в края на горещото лято в града влязъл оголял и беден монах. Той познавал науките, умеел да съставя хороскопи, да гадае по птиците, по точката на залязващото слънце, по третата, деветата, дванадесетата и тринадесетата част на зодиака, можел да предсказва бъдещето по изчезването на сенките, по юмруци, по метали, по корени, по гърлото, по бобови зърна и с помощта на всевъзможни астрологически начини. И за няколко дни този монах завладял умовете на цялото население, сякаш че го бил купил. Като чул какви слухове се носят за този монах, любопитният цар го повикал в двореца, поканил го да седне и го попитал: