Бялата ръкавица

Глава XIII. Фет шампетр

Ако смъкнат от хълмовете Чилтърн горите, които и до дон днешен засенчват голяма част от тяхната повърхност, те поразително много ще заприличат на онази част от северноамериканските степи, известна в езика на траперите24 като „търкалящи се прерии“. Тия хълмове биха могли да се сравнят и с океана след голяма буря, когато вълните нямат вече пенести гребени и водните талази не са така успоредни. Ако можете да си представите тези вълни, неочаквано превърнати в твърда земя, ще имате ясна представа за Чилтърн.

От незапомнени времена тези хълмове са се ползували с особена слава. При напредъка на английското земеделие много време минало, преди безплодната им почва да изкуши ралото, а дори и в този час големи пространства не принадлежат никому — те са „общински пасбища“, покрити с изтравниче, прищеп или букови гори.

През различни периоди от нашата история славата им не е била от най-добрите. Дивите гори са били убежище както на благородния елен, така и на престъпници и разбойници. Затова в минали време е било необходимо да се наема „придружвач“ или „пазач“, както и въоръжена охрана, за да може пътникът спокойно да премине през горите, Оттам води началото си и тази прочута длъжност, която сега вече за Щастие е синекурна; но уви, тя не е единствената съвсем безполезна синекурна длъжност в тази жестоко обременена с данъци страна.

Близо до източния край на областта Чилтърн е разположено голямото имение Бълстрод. То е едно от най-старите имения в Англия, още отпреди нормандското нашествие; толкова старо, че помни дори оттеглянето на римляните25. В миналата епоха то е било бойно поле, както показват останките на един саксонски лагер — намиращи се в границите му, — за които се носи странна легенда.

Имението Бълстрод бе разпростряно върху площ от хиляда акра, но в него едва ли имаше един декар равна земя с изключение на саксонския лагер. То представлява редица заоблени хълмове и вълнообразни хребети, разделени от дълбоки седловини. Те много приличат на хълмовете, сякаш хълмовете са били изрязани от долините, обърнати и сложени до тях. Самото имение е типично за пейзажа в Чилтърн — развълнуван океан, застинал неочаквано в момента, в който вълните и падините между тях не са били вече успоредни. Долините са разположени в различни посоки; някъде се сливат една с друга, другаде са плитки или пък неочаквано свършват с дълбока романтична падина, гъсто обрасла с глог, див чимшир или леска — любимото свърталище на славея. Хребетите се съединяват по същия начин или пък се издигат самотни, така гладко изваяни, че изглеждат изкуствени. Пояси от шубраци и тук-таме групи от огромни брястове, дъбове, букове и кестени изпъстрят склоновете или увенчават техните била, а пространствата помежду им са покрити с такава светлозелена трева, каквато се среща само в пасбищата и парковете на Англия. Ето такова беше имението Бълстрод през седемнадесетия век; с малки промени такова е и днес — достойна резиденция за най-благородното семейство в страната.