Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Сега вече стига! — изсъска Анджелика. — Изчезвайте — и петимата — веднага. Ако не излезете незабавно, ще повикам охраната!
Тя се обърна, направи две-три широки крачки към едно шкафче до вратата и протегна ръка към една плоска черна кутия.
— На ваше място не бих го направил — каза Скудър. С невероятно самообладание той бръкна в якето си, извади един от удобните малки автоматични пистолети, с които ги беше въоръжил Кент и свали предпазителя.
Анджелика дори не погледна към него. Но начинът, по който застина по средата на движението си, когато отекна металното изщракване, убеди Черити, че тя не за пръв път в живота си чува този звук. Тя стана още по-бледа, отколкото и без това беше и се обърна с привидно спокойствие.
— Вие сте от онези бунтовници — невъзмутимо каза тя.
Скудър кимна.
— Вярно е.
Анджелика го изгледа почти с омраза, после се обърна към сестра си.
— Ами ти? — попита тя. — И ти ли си от тези… метежници?
— Да — отвърна Лидия. — Във всеки случай те ми спасиха живота.
— Колко благородно — подигравателно каза Анджелика. — И какво искат в замяна? Живота ми?
— Не и ако сте разумна, Ан — отговори Черити вместо Лидия. — Не сме тук заради вас. — Тя посочи към Кент. — Така е, както ви каза и Кент. Имаме само няколко въпроса към вас. Ако ни отговорите, ще си идем.
— Ами ако не ви отговоря? — иронично попита Анджелика. — Ще ме убиете ли, или ще се задоволите само с това малко да ме поизмъчвате?
— Нито едното, нито другото — каза Скудър. — Вие ще отговорите, мила моя. Знам това.
Анджелика се засмя. Беше си възвърнала самоувереността — изненадващо бързо, с тревога си помисли Черити. Не се държеше като човек, който мисли, че го грози опасност.
— Вие сте луди — каза тя. — Но, моля — какво искате да знаете?
— Вие сте жрица на Шаит? — започна Черити. — Каквото и да означава това.
— Такава съм — гордо заяви Анджелика. — Защо питате, след като го знаете?
Черити отмина въпроса.
— Значи вие сте от хората, които участват в отвличането на деца и в отвеждането им в онова проклето нещо там, зад пръстена на смъртта? — продължи тя.
Преди да отвърне, Анджелика с омраза изгледа сестра си.
— Не, това не е вярно.
— Нима?
Анджелика издаде звук, който представляваше смесица между смях и хълцане.
— Не знам какво ви е разказвала тази луда — каза тя, кимвайки към Лидия. — Но ние не отвличаме деца. Задачата ни — на мен и на моите сестри — е да отведем избраните в Шаитаан и да ги предадем на господарите.
— О да, разбирам — каза Черити. — Това ми звучи някак познато. Но вие отвеждате децата там, това е истина. И те никога не се връщат? Искам да кажа, някой виждал ли е отново някое от тези деца?
— Естествено не! — възмутено каза Анджелика. Тя отново с презрение изгледа сестра си. — Знам историите, които се разказват за нас. Те са абсолютна лъжа. На избраните не им се случва нищо лошо — тъкмо напротив. При господарите ги очаква по-добър живот.
— Вие ги убивате — каза Лидия.
— Някои умират, това е вярно — невъзмутимо отвърна Анджелика. — Но само слабите, нежизнеспособните. Останалите заминават в един нов, по-добър свят.
— Ах? — възкликна Кент. — И какво става с тях в този нов, по-добър свят?
— Служат на господарите — гордо отвърна Анджелика. — Но защо изобщо разговарям с вас? Вие сте вече мъртви. Вие посегнахте на една жрица на Шаит.
— Ще направя нещо съвсем друго с теб, съкровище — каза Скудър, — ако не станеш малко по-сговорчива.
Анджелика го изгледа презрително и Черити усети, че между жрицата и индианеца става нещо. Въпреки всичко двамата много си приличаха — и двамата бяха много горди и много силни. Черити бързо пристъпи между двамата.
— Не сме дошли, за да ви причиним нещо лошо, Ан — побърза да каже тя. — Искаме само някои сведения от вас, това е всичко.
— Така ли? — каза Анджелика. — И какви?
— Вие знаете пътя до Шаитаан — каза Черити. — И ще ни го покажете.
Анджелика смаяно ококори очи. Секунда-две тя наблюдава Черити с неописуемо изумление — а после започна гръмко да се смее.
— Какво толкова смешно има? — недоверчиво попита Гърк.
— Вие искате да… проникнете в Шаитаан? — попита Анджелика, останала без дъх от смях. — Но вие сте се побъркали. Не можете да го доближите, дори да ви покажа пътя — а аз няма да го направя.
Лидия мълчаливо пристъпи към нея, хвана я за рамото, обърна я и й зашлеви звънка плесница. Главата на Анджелика се отметна назад. Тя политна към вратата, в последния момент се задържа и притисна с ръка бузата си. Очите й горяха. Но и в този момент Черити не откри в погледа й и помен от уплаха, а само презрение и гняв.