Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
А пък ти
си „преподобен“, но по титла само!
УИНЧЕСТЪР
Зад мен е свети Петровият храм!
ГЛОСТЪР
Върви тогаз да се оплачеш там!
СЪМЪРСЕТ
Вий трябва, сър, да имате предвид…
ГЛОСТЪР
Това че чувстваш своя поп надвит?
СЪМЪРСЕТ
… че трябва повече благочестивост,
когато се говори с висш духовник!
УОРИК
А той пък трябва да е по-смирен —
тез речи на духовник не прилягат!
СЪМЪРСЕТ
Прилягат, ако святият му сан
е бил засегнат!
УОРИК
Свят или несвят,
дук Глостър е по право лорд-настойник!
ПЛАНТАДЖЕНЕТ (настрани)
Плантадженет е длъжен да мълчи,
ако не ще да чуе: „Ти, селяко,
какво си буташ гагата, където
говорят знатни?“ Да не беше тъй,
на този поп аз бих му казал нещо…
КРАЛЯТ
О, чичо Глостър, чичо Уинчестър,
вий стражи на английската държава,
от все сърце ви моля да сплотите
сърцата си за дружба и любов!
Какъв позор за трона ни е двама
тъй знатни перове да са в раздор!
Макар и в крехка възраст, ще ви кажа,
че вътрешната разпра е змия,
гризяща тялото на обществото!…
Викове „Бий кафявите!“.
Какво е туй?
УОРИК
Смут, явно предизвикан
от хората на нашия епископ!
Викове „Удряй!“, „С камъни!“
Влиза Кметът на Лондон.
КМЕТЪТ
Велики лордове, добри ни Хенри,
смилете се над Лондон и над нас!
Слугите на епископа и дука,
понеже бе им забранено скоро
да ходят из града въоръжени,
натъпкали са с камъни джобове
и разделили се на две тайфи,
така замерват се, че не един е
със пукната глава и пръснат мозък!
Прозорците са вред изпотрошени
и всички лавки спуснаха кепенци!
Влизат, биейки се, Слуги на Глостър и Уинчестър с разкървавени глави.
КРАЛЯТ
Във името на кралската ни власт
ръцете си възпрете! Чичо Глостър,
сложете край на тази грозна сцена!
ПЪРВИ СЛУГА
Щом с камъни не може, ще ги хапем!
ВТОРИ СЛУГА
Започвайте! Ще видим кой кого!
ГЛОСТЪР
Слуги на Глостър, прекъснете мигом
тоз неприличен бой!… Прекъсвай, казах!
ТРЕТИ СЛУГА
Милорд, ний знаем, че човек сте прям,
дълбоко справедлив и безпристрастен,
и неотстъпващ никому по кръв
освен на краля ни; и сме решени,
преди да позволим един такъв
баща на кралството ни да понася
обидите на някакъв си книжник,
със своите съпруги и деца
да водим битка, докато не бъдем
изклани поголовно от врага!
ПЪРВИ СЛУГА
И след това изпод земята с нокти
ще им дерем ходилата!
Битката се възобновява.
ГЛОСТЪР
Спри, казах!
Щом казвате, че имате в сърцата
любов към мен, за малко престанете!
КРАЛЯТ
О, колко тази разпра ме потиска!
Възможно ли е, лорде Уинчестър,
да виждате как плача и въздишам
и тази гледка да не ви смекчи?
Щом вий не се смилявате, то кой?
И кой би трябвало да иска мир,
щом хората на църквата се бият?
УОРИК
Лорд Глостър и лорд Уинчестър, настойник
и висш прелат, възпрете свойте хора,
освен ако с упорния си отказ
не се стремите към смъртта на краля
и гибелта на цялата страна!
Вий виждате какви злини поражда
враждата ви — затуй сключете мир,
ако не сте кръвници по природа!
УИНЧЕСТЪР
Той своите да спре и аз тогава!
ГЛОСТЪР
За краля ми е жалко, инак щях