Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
за да прибавя дни към твойта старост!
МОРТИМЪР
И с туй ще заприличаш на колача,
нанасящ десет удара там, гдето
един би стигнал. И не ме оплаквай,
освен ако изпитваш скръб, когато
се случва нещо радостно със мен.
За опелото ми се погрижи!
Прощавай, Ричард! И дано се сбъднат
каквито имаш розови надежди!
Щастлив бъди във мир и във война!
Умира.
ПЛАНТАДЖЕНЕТ
И мир, а не война, да има твойта
отлитаща душа! В тъмница ти
като поклонник цял живот изброди,
като отшелник цял живот живя!…
Съвета му ще скрия в тез гърди,
във тях за сгодно време нека бди!
Той чест ще има повече посмъртно,
отколкото додето беше жив!
Тъмничарите изнасят тялото на Мортимър.
Угасна, духната от честолюбци,
безрадостната свещ на Мортимър.
А колкото до грозните обиди,
с които Съмърсет покри рода ми,
от тях ще се очистя не след много.
За своя ранг отивам в Парламента —
ако с добро не го получа там,
ще си го взема, както аз си знам!
Излиза.
Трето действие
Първа сцена
Лондон. В залата на Парламента.
Тръбен звук. Влизат Крал Хенри, Ексетър, Глостър, Уинчестър, Уорик, Съмърсет, Съфък и Плантадженет. Глостър се опитва да предаде на краля свитък, но Уинчестър го грабва и скъсва.
УИНЧЕСТЪР
Ще идваш със подготвени доклади
и доводи, обмисляни изтънко?
Ако желаеш да ме обвиниш,
прави го, Хъмфри Глостър, тук, от място,
тъй както неподготвено и прямо
и аз ще отговоря на речта ти!
ГЛОСТЪР
Надути попе, мястото ме спира
да дам отпор на твоята обида!
Недей мисли, че тъй като излагам
по писмен начин твоите ужасни,
позорни, отвратителни злосторства,
туй значи, че измислял съм или
че нямам смелост да повторя туй,
което съм изложил със перо!
Не, попе, толкоз смрадна и воняща
е твоята порочност, толкоз гадни
и отвратителни са твойте козни,
че даже и дечицата познават
надменността ти! Да, така си ти
развратен, зъл, метежен по природа,
така прочут като смукач на лихви,
че с ни една черта не съответстваш
на своите обязаност и сан!
А че предател си, не е ли ясно
след двете покушения над мене —
на Лондонския мост и после в Тауър?
Освен това, пресеем ли ума ти,
боя се, че и кралят ни дори
ще се окаже не съвсем далече
от прицела на гордата ти завист!
УИНЧЕСТЪР
Добре тогава, отговаряй, Глостър!
Вий, лордове, свидетели бъдете!
Ако наистина бях алчен, хищен,
тъй както той твърди, защо тогава
съм толкоз беден? И защо, бих питал,
ако честолюбив съм, става тъй,
че вместо да напредвам и раста,
съм верен на пастирския си дълг?
А по това, че сеял съм раздори,
кой повече от мен е бил за мир,
освен в онези случаи, когато
съм бивал предизвикван? Не, милорди,
не туй раздухва яростта на дука,
не туй гнева му пали — друго нещо:
това, че иска сам да управлява,
че иска пръв до краля ни да бъде,
поражда гръмотевици в гръдта му
и кара го да обвинява други!
Но той ще разбере, че с равни нему
тез разговори…
ГЛОСТЪР
Ти ли си ми равен
бе, копеле на дядо ми!
УИНЧЕСТЪР
Да, аз!
Защото кой си ти? Един желаещ
да упражнява власт от чуждо име!
ГЛОСТЪР
Не съм ли лорд-настойник, дръзки попе?
УИНЧЕСТЪР
А аз прелат на църквата не съм ли?
ГЛОСТЪР
Да, си, като разбойник, вдигнал замък,
за да укрива плячката си в него!
УИНЧЕСТЪР
Хулител безподобен!
ГЛОСТЪР