Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
Майк дори не се опита да избяга през прозореца. Той дръпна завесата и почака малко. Веднага след това се чу шум по стълбата и душене под вратата. Сега Майк трябваше да се спасява. Безшумно той дръпна резето на главната врата, махна синджирите и отключи. След това предпазливо се промъкна в коридора и се насочи към стаята на Грегори.
Опасност да го види някой от туземците съществуваше, но той трябваше да рискува. При по-раншните си посещения, той беше открил, че до библиотеката се намира една врата, която водеше в нещо като вестибюл. Вратата не беше заключена. Той я отвори и влезе в пълен мрак. Майк опипа стената и намери няколко ключа. Завъртя първия: две стенни лампи светнаха.
Стаята се оказа малък салон, вероятно неизползуван, тъй като мебелите бяха облечени в калъфи и камината беше празна. Една врата близо до прозореца водеше в библиотеката. Майк загаси лампите, заключи вратата отвътре и опита щорите на прозореца. Те бяха затворени с куки, а не както в библиотеката. Така той си осигуряваше още една възможност за бягство.
Майк коленичи и погледна през ключалката. В библиотеката беше светло и някой говореше. Една жена! Той натисна дръжката и открехна съвсем малко вратата, колкото да погледне в стаята.
Грегори Пене стоеше пред камината гърбом към огъня. Пред него се намираше табла с напитки, без каквито животът му беше невъзможен. От другата страна на камината на нисък стол седеше Стела Мендоза. Тя беше с кожено палто. Около врата й искряха множество скъпоценни камъни. Никога Майк не беше виждал толкова скъпоценности върху една жена.
Навярно темата на разговора не беше много приятна, тъй като Грегори Пене гледаше мрачно, а и Стела не беше много весела.
— Оставих те сама, защото другояче не можеше — каза той в отговор на нейните упреци. — Една от слугините е болна и трябваше да доведа лекар. Но и да бях останал, пак същото щеше да бъде. Няма никакъв смисъл, дете — каза той остро. — Кокошката не носи вече златни яйца, а особено тази. Много глупаво от твоя страна е било да се заяждаш с Хебуорд.
Тя отговори нещо, което Майк не разбра.
— Твое собствено дружество — хубаво би било! — каза той злъчно. — Ще бъде хубаво за мен, който ще плаща сметките, а още по-хубаво за теб, която ще харчи парите! Не, Стела, тука вече мен ме няма. Достатъчно добър съм бил спрямо теб и ти нямаш никакво право да искаш да се разорявам, само и само да изпълня един твой каприз.
— Това не е каприз — извика тя разпалено. — Това е абсолютно необходимо. Ако не искаш да тичам от ателие на ателие, за да си търся място, ти ще трябва… — каза тя с укор.
— Аз не желая да те заставям да работиш, пък и съвсем не разбирам, защо е нужно да работиш. Ти си достатъчно богата, за да можеш да живееш от богатството си. Освен това нямаш никакво основание да се сърдиш на Хебуорд. Ако не беше той, ти нямаше да се запознаеш с мене, а не се ли познаваше с мен, ти нямаше да бъдеш богата. Цялата беда е там, че работата е започнала да ти дотяга и се нуждаеш от промяна.
Настъпи тишина. Главата й клюмна и Майк не виждаше вече лицето й. След малко тя заговори със заплашителен тон.
— Не само аз, но и ти се нуждаеш от промяна! Вярваш ли, че току-така ще се оставя да бъда пренебрегната? Аз мога да разкажа много некрасиви работи за теб и вестниците ще гръмнат! Помисли си само Грегори Пене, аз не съм глупачка. В тази къща аз съм видяла и_чула работи, последиците от които за теб биха били много лоши. Ти смяташ, че се нуждая от промяна? Да, така е. Аз се нуждая от приятели, които не са убийци!
С един скок той се хвърли върху нея и запуши устата й с дебелата си ръка.
— Малък дявол! — изсъска той.
В същия момент навярно някой почука, тъй като той се обърна към вратата и каза нещо на малайски език.
Майк не можа да чуе отговора.
— Слушай — каза Грегори на Стела със спокоен глас. — Вън ме чака Фос и иска да ми каже нещо. По този въпрос ще поговорим по-късно.
Той я пусна, отправи се към писалището и завъртя ръчката, която отваряше тайната врата на стаята на Баг.
— Влез там и чакай — каза той. — Разговорът ми с Фос не ще трае повече от пет минути.
— Не — каза тя. — Ще си вървя. И утре можем да поговорим по този въпрос. Съжалявам, че бях така остра, Грегори, но понякога ти ме влудяваш.
— Върви там вътре — каза той остро и посочи към килията.
— Не искам — извика тя уплашено и лицето й пребледня. — Ти, подли човече, мислиш ли, че не зная какво има там? Това е килията на Баг, мизернико!