Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
19
Посещение в полунощ
Майк Бриксан беше поръчал от града тежък куфар с най-разнообразни дрехи, гримове и пособия. В продължение на половин час, той се рови в него. Един прислужник от хотела съобщи, че поръчаният от него мотоциклет е готов.
С раница на гърба, Майк възседна мотора и скоро градът остана зад гърба му. По кривите улици на Съсекс той направи значителна обиколка, преди да стигне Довер Хауз, където скри мотора.
Часът беше 11, когато Майк прекоси полето и се упъти към задната врата на Гриф Товер. През цялото време той непрекъснато се озърташе и ослушваше за Баг. Задната врата беше заключена, но Майк се беше подготвил за такава възможност. Той смъкна раницата, извади връзка пръти и привърза три от тях един за друг. На горния край прикрепи дебела тъпа кука, след това вдигна куката до върха на високия зид и я закачи, изпита издръжливостта й и след няколко секунди беше горе и скочи на отвъдната страна.
Той измина същия път както и по-рано, и навлезе в храсталака. Със затаен дъх Майк се ослушваше наляво и надясно. Когато стигна края на храсталака, една врата се отвори и двама мъже излязоха. Единият беше Пене, другия човек Майк не позна веднага. Когато чу гласа му, разбра, че е Лонгвал.
— Вярвам, че ще мине. Раните не са много опасни. Прави впечатление, като че са причинени от силни удари с копито — каза Лонгвал. — Надявам се, че помощта ми ще бъде от полза, сър Грегори, макар моята медицинска дейност да е престанала от петдесет години насам.
Значи старият Лонгвал е лекар! Новината не изненада Майк. В благородното поведение и приятелските обноски на този човек имаше нещо, което дори един по-малък психолог от Майк Бриксан би навело на мисълта за подобна професия.
— Моята кола ще ви върне — каза Грегори.
— Не, благодаря, предпочитам да се върна пеша, пък не е и далече. Лека нощ, сър Грегори!
Баронът отговори „лека нощ“ и влезе в слабо осветения хол. Майк чу дрънченето на синджирите, с които баронът затваряше вратата.
Нямаше време за губене. Преди още Лонгвал да изчезне в тъмнината, Майк отвори раницата си и прибави към стълбата си още три пръти.
Той правилно беше преценил височината, защото като вдигна стълбата и закачи куката в рамката на малкия прозорец, стълбата увисна само няколко сантиметра от земята. Детективът изпиха издръжливостта й, след това бързо се покатери нагоре и след няколко секунди надзърна през прозорчето. Последното лесно се отвори. В следващия миг той стоеше на стъпалото на една тъмна и тясна стълба.
Майк носеше електрическо джобно фенерче и освети помещението. Долу той съгледа врата, която вероятно водеше в хола. Той се замисли и след малко си спомни, че в един ъгъл на хола се намираше завеса. На това обстоятелство по-рано той не отдаваше никакво значение. Той слезе долу и се опита да отвори вратата, но тя беше заключена. Майк сложи лампата над ключалката. В невероятно късо време, тя се подаде. Като се увери, че вратата ще се отвори, Майк въздъхна със задоволство. Сега той се покачи по стълбата и се добра до тясна и без врата площадка.
Втора, трета и четвърта стълби го отведоха, както предполагаше, до върха на кулата. Тук Майк откри тесен изход. Той се ослуша и след малко чу, че някой ходи. По шума той позна, че лицето е с пантофи. Една врата се отвори с глух трясък. Майк натисна ръчката — вратата не беше заключена. Той я отвори малко, колкото да може с погледа си да обхване стаята.
Стаята беше малка, без мебели. В единия от ъглите се намираше легло, в което лежеше жена. За щастие, тя беше обърната с гръб към вратата. Черната й коса и тъмният цвят на голата й ръка, която почиваше върху покривката, показваха, че не е европейка.
Тя се обърна и Майк видя лицето й. Той веднага позна жената, която беше видял във филма. Тя беше красива и млада. Очите й бяха затворени. В съня си тя започна тихо да вика. Майк беше наполовина влязъл в стаята, когато забеляза, че дръжката на другата врата мърда. Със светкавична бързина той се дръпна към тъмната стълба.
Влече Баг, облечен в своите сини гащи. В големите си ръце държеше табла с храна. Той протегна крак и дръпна към себе си масата, след което постави таблата на края откъм леглото. Момичето отвори очи и с писък се дръпна, назад. Баг, очевидно свикнал на тези прояви на отвращение, се измъкна от стаята.
Майк пак отвори вратата тихо и мина през стаята, без момичето да го забележи. В коридора, едва на шест крачки пред себе си, той съгледа Баг, който гледаше към него.
Майк бързо дръпна вратата и побягна към стълбата, чиято врата затвори след себе си. Той потърси ключ, но не намери такъв. Без да се бави нито секунда, той затича по стълбите надолу. Искаше на всяка цена да избегне едно сблъскване, което би издало присъствието му в къщата.