Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Но мълчанието на Айрин тази вечер беше наистина необикновено. Никога до сега не беше виждал такова изражение на лицето й. И тъй като човек се тревожи винаги от необичайното, Соумс се разтревожи. Изяде десерта си и отпрати прислужницата, която прибираше трохите със сребърна метличка. Когато момичето излезе от стаята, той си наля чаша вино и запита:
— Идва ли някой днес следобед?
— Джун.
— Какво искаше? — За Форсайтови беше неоспоримо правило, че хората отиват някъде само за да искат нещо. — Навярно да разговаря за възлюбления си?
Айрин не отговори.
— Струва ми се — продължи Соумс, — че тя е по-мила с него, отколкото той с нея. Все върви подире му.
Очите на Айрин го накараха да се почувства неудобно.
— Не е редно да казваш такова нещо! — извика тя.
— Защо? Всеки вижда, че е така.
— Никой не вижда. А пък ако вижда, некрасиво е да го казва.
Самолюбието на Соумс не издържа.
— Чудесна съпруга си! — каза той. Но тайно се учудваше от възбудата в отговора й: това не й беше присъщо. — Ти си си загубила ума по Джун! Едно мога да ти кажа: след като помъкна подире си Пирата, тя не дава вече пет пари за тебе. Скоро ще го разбереш. Но няма да я виждаш вече толкова често — ще се преместим да живеем извън града.
Доволен беше, че съобщи новината под прикритието на тоя изблик от раздразнение. Очакваше проява на смущение и изненада; мълчанието, с което бе посрещнато изказването му, го разтревожи.
— Изглежда, че това не те интересува — бе принуден да добави той.
— Знаех вече.
Той я погледна остро.
— Кой ти каза?
— Джун.
— А тя откъде знае?
Айрин не отговори. Изненадан и недоволен, той добави:
— Чудесна поръчка за Босини; ще му създам име. Предполагам, че всичко ти е казала?
— Да.
Ново мълчание. После Соумс запита:
— Навярно не ти се иска да отидеш там?
Айрин не отговори.
— Не зная вече какво искаш. И тук не изглеждаш доволна.
— Какво значение имат в случая моите желания?
Тя взе вазата с розите и напусна стаята. Соумс остана на мястото си. За това ли бе подписал договора? За това ли ще изхарчи десет хиляди лири? Припомни си думите на Босини: „Жените са такава напаст!“
Но скоро се успокои. Можеше да бъде и по-лошо. Би могла да избухне. Той бе очаквал нещо повече. Щастие беше все пак, че Джун бе разтопила леда пред него. Навярно е изтръгнала новината от Босини; трябваше да допусне, че така ще стане.
Запали цигара. Все пак Айрин не направи сцена. Ще отстъпи — това беше най-добрата й черта; беше студена, но не се сърдеше. Той духна дима към една калинка върху полираната маса и се унесе в блянове по къщата. Нямаше смисъл да се тревожи; всичко щеше да се нареди. Айрин сигурно плачеше в полумрака под японския навес. Прекрасна, топла вечер…
Всъщност Джун бе дошла след обяд със светнали очи и с думите:
— Соумс е славен човек! Чудесно ще бъде за Фил… Тъкмо работа за него!
И тъй като Айрин я погледна с мрачна изненада, тя продължи:
— Става дума за къщата ви на Робин Хил, разбира се. Какво? Не знаеш ли?
Айрин не знаеше.
— О! Тогава сигурно не трябваше да ти казвам! — Тя погледна нетърпеливо приятелката си и добави: — Изглежда, че не се радваш. Но разбираш ли, тъкмо за такова нещо мечтаех… тъкмо от такъв случай се нуждае той. Ще видиш какво ще направи. — И разказа цялата случка.
След годежа тя като че ли не се интересуваше много от положението на приятелката си; часовете, прекарани с Айрин, бяха запълвани със собствените й изповеди; я понякога, въпреки нежното състрадание, тя не успяваше да скрие в усмивката си следа от съчувствено презрение към жената, направила такава грешка в живота си — такава огромна, смешна грешка!
— Той ще поеме и цялата наредба… без ограничения. Това е прекрасно… — Джун се разсмя, дребничката й фигура потрепера от радост; тя вдигна ръка и плесна муселинената завеса. — Знаеш ли, аз дори помолих чичо Джеймс…
Но млъкна изведнъж, обзета от внезапно нежелание да разправи тази неприятна случка; после, поради неотзивчивостта на приятелката си, стана и си отиде. Когато се обърна на тротоара, тя беше още на входа. А след като й помаха за сбогом, Айрин вдигна ръка на челото си, обърна се полека и затвори вратата…