Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Наистина ли очаквате Аш да се върне за вас?
Кууп го зяпна.
И четиримата мъже се обърнаха, очите им блеснали в мъглата от пушек, бълващ от мангала.
— Затваряй проклетата си уста, Гуглата да те вземе!
— Значи вече ви е платил, така ли?
Най-младият от четиримата скочи от масата, но един от другите го дръпна надолу и изръмжа:
— Затвори тази уста или ще закова езика ти за ченето.
Темпър се намръщи в мъглата от дим. Почти бе разочарован, че не бе успял да ги подтикне към действие. Поне тогава всичко щеше да свърши, по един или друг начин. Търпението не бе едно от достойнствата му. Реши да ги нападне след петдесет удара на сърцето си. Това шише щеше да му свърши чудесна работа вместо оръжие. Трябваше да действа; дори не бе сигурен накъде се бяха запътили Аш и неговата банда.
Ботушът на Кууп подритна неговия. Темпър го погледна. Пивоварят бе пребледнял като призрак, а очите му бяха изскочили от орбитите си. Гледаше към земята. Темпър проследи погледа му и видя мъглата, която се стелеше по каменния под като напредващ прилив, дълбок около един палец. Извираше иззад малката врата на килера. Това тъмно стълбище към студените мазета, където никой никога не слизаше. Солиел да им е на помощ! Не стигаше бурята навън, но какво бе това, което влизаше при тях тук вътре?
Изведнъж Фаро подскочи и накара Кууп да извика уплашено. Очите на стареца, които изведнъж бяха станали ясни и разбиращи, накараха Темпър да извърне поглед; те бяха прозорци към дълбини, много по-големи, отколкото което и да било мазе. Фаро промърмори на Тренек:
— Штол ег’на лемал.
Това бе език, който Темпър никога преди не бе чувал, въпреки че му звучеше като староталийски. Но Тренек разбра. Очите му се насочиха към предната част на салона.
Младият наемник скочи на крака.
— Накарайте този стар…
Вой на хрътка разкъса въздуха в стаята на парчета. Звучеше така, сякаш звярът бе пред вратата на хана. Наемниците замръзнаха и се спогледаха. Очите им светеха ярко на светлината на огъня. Тогава се разнесе писък, мъжки писък, изпълнен със страх и безнадеждност, който завърши с отчаян, сърцераздирателен хлип. Мъжете излетяха от столовете си. Изтеглиха оръжията от ножниците и започнаха да се съвещават. След това най-възрастният се приближи до вратата. Свободната му ръка се насочи към резето.
— Бел? — извика той. — Бел? Там ли си?
Резето изскърца силно, когато войникът го издърпа. Отвори вратата навътре и погледна навън. Влетя леден вятър, който развълнува пламъците и завихри облаците от дим и мъгла. Темпър чу съскането на дъжда.
Наемникът се провикна нагоре по стълбите:
— Бел? Тео?
Въздишка от другата страна на масата накара Темпър да се извърне. Фаро промърмори на Тренек:
— Скоро, приятелю. Много скоро.
Старецът вече говореше с тежък талийски акцент.
Тренек кимна. Двамата не обръщаха никакво внимание на Темпър и Кууп. Последният седеше с изскочили от ужас очи, притиснал парцала до устата си.
Младият наемник изръмжа и тръгна към тяхната маса с изваден нож. Бледото му лице лъщеше от пот. Размаха ножа първо към Тренек, после към Темпър, но когато те не реагираха, той се обърна към Фаро. За да го достигне, наемникът трябваше да се пресегне през Тренек и Темпър виждаше, че младежът няма желание да направи това. Ножът се тресеше в ръката му. Трепереше от нерви, безсилие и страх. Темпър знаеше, че това бе моментът, в който много мъже се пречупваха.
— Накарайте го да млъкне или Боговете са ми свидетели, ще убия копелето. Ще го направя!
Темпър кимна. Тренек и Фаро се държаха така, сякаш никой не бе проговорил.
— Илай! — извика най-възрастният наемник. — Илай, ела тук, проклет да си!
Младежът се обърна и се отдалечи от масата им, като ходеше прегърбен и суркаше ботушите си по пода. Вратата бе затворена и четиримата отново започнаха да си шепнат. На Темпър му се струваше, че спореха относно това кой трябваше да излезе навън и да провери какво се бе случило с двамата им другари пред вратата.
Тогава тихият огън в масивната камина изгасна. Никой не продума. Сега единствената светлина идваше от мангалите и факлите, рехава и опушено жълта. Пламъците в огнището не бяха издухани или потушени, а сякаш направо засмукани обратно в камъка. Мокър студ захапа Темпър за глезените. Чувстваше как около хана се събира магия, която бавно расте и се издува, като гейзер, готов да избухне. Беше изпитвал това много пъти на бойното поле. Съвсем скоро балонът щеше да се спука.