Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Аш и Корин тръгнаха към тяхната маса. Мъжът спря на една ръка разстояние от тях и започна да наглася една от бронираните си кожени ръкавици.
— Имате думата ми, че ще видите зората, но само, ако седите тук и не създавате неприятности на хората ми — рече той и погледна към тях. — Разбирате ли?
Само Темпър кимна. Кууп усукваше парцала си с ръце, а Тренек вдигна глава, но погледна не към Аш, а към Корин. Изглеждаше така, сякаш се канеше да й зададе въпрос.
— Добре тогава — каза Аш и се отдалечи. Корин остана на място и изгледа Темпър по начин, който сякаш казваше: „Прави това, което ти казва“. Той просто я гледаше, несигурен как да отвърне. Корин хвърли любопитен поглед към Фаро, сякаш го виждаше за първи път.
Темпър гледаше как мъжете се точеха навън. Пламъците на мангала подскачаха, подхванати от поривите влажен въздух, влитащи през вратата. Корин нарочно се бавеше, за да излезе последна. Очите им се срещнаха през задимената стая. Тя сви извинително рамене, след което излезе. Останаха само четирима мъже. Те изглеждаха като обикновени наемници, събрани от улицата, или поне така му се стори на Темпър. Най-вероятно пред вратата бяха оставени още двама на стража, които щяха да бъдат сменени с напредването на нощта. Четиримата седяха около една маса, която се намираше на половината път от тяхната маса до вратата. Някой веднага извади Кости. Дълго време единствените звуци в салона бяха воят на вятъра отвън, пращенето на пламъците, тракането на плочиците и тихият разговор на мъжете. Темпър ги изучаваше с поглед. Какви бяха шансовете им? Можеше ли да разчита на Кууп? На Тренек?
Беше виждал великана да разтървава мъже по молба на Кууп. Просто взимаше по един пияница под всяка мишница и ги изхвърляше навън. Но наемници? Темпър погледна към Тренек и едва не изпсува на глас; глупакът дремеше! Устата му бе открехната и лигава, а клепките затворени. Дишаше бавно и дълбоко; широките му гърди се надигаха и спускаха като духалото на ковач. Темпър изсумтя ядосано. Тази нощ сякаш всички бяха полудели.
Наемниците се засмяха и се облегнаха назад. Един от тях, най-младият, стана от стола си и закрачи наперено към тяхната маса. Хилавият младеж носеше дълга кожена ризница, срязана отстрани, която подритваше нагоре при всяка крачка. Гъстата му къдрава черна коса стърчеше във всички посоки под твърде малкия шлем. Той пъхна палците си в колана и ги изгледа от високо. Просто едно момче, помисли си Темпър кисело, с рехаво русо мустаче над горната устна. Но точно такива като него бяха най-опасни, защото имаха да доказват много.
— Къде е хубавата стока, кръчмарю? — попита той. Кууп го зяпна с разширени от изненада очи. Младежът се намръщи и премести ръката си на дръжката на ножа, втъкнат в колана му. — Не ме прави на глупак или ще използвам това.
Темпър смушка Кууп с лакът и пивоварят сякаш се събуди от дълбок сън.
— Килерът — изпъшка той, — през онази врата. Стъклени шишета.
Младежът отиде до вратата, отвори я и след малко се върна, стиснал кафяво шише. Мина покрай тяхната маса.
— Имаш ли лед в кухнята, старче?
Кууп се намръщи объркано и поклати глава.
Младежът изсумтя недоволно и се върна на масата при другарите си.
— Какво носеше? — прошепна Темпър на Кууп.
— Морантски дестилиран алкохол.
Темпър го зяпна.
— Богове, човече. Това е чист алкохол. Откога го криеш в килера?
Кууп заби поглед в ръцете си.
— Извинявай, Темп. Използвам го, за да подсиля питиетата.
— Ще са ослепели до няколко часа, но не мога да чакам толкова дълго.
Кууп отвори уста да отвърне, но един от наемниците се провикна:
— Мълчете вие там, проклети да са очите ви! Стига с това шепнене.
Кууп затвори устата си. Темпър изпъна гръб и стегна мускулите на ръцете си, но после реши да не се втурва слепешката към мъжете и отново се приведе. Щеше да почака още няколко минути, за да види какво ще стане.
Наемниците играеха на Кости и пиеха щедри глътки от кафявото шише, и пъшкаха, когато алкохолът възпламеняваше гърлата им. Темпър мълчаливо ги прокле за това, че бяха такива глупаци и аматьори — най-безполезните мъже от групата. Разбира се, че Аш не би оставил добри войници да ги пазят; имаше нужда от всички полезни хора за това, което бе планирал. Темпър стисна юмруци и реши, че не можеше повече да понася бездействието си и извика на наемниците: