Господарката на Рим
- Автор: Куинн Кейт, Куин Кейт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542807728
- Переводчик: Ана Лулчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Господарката на Рим». Краткое содержание книги:
Първата гръмотевица изрева над главите им и те обърнаха погледи. За пръв път Теа сякаш почувства студа; тя скръсти ръце върху гърдите си и видът на кървящата ѝ китка сякаш го удари в каменна стена.
– Аз… аз трябва да се превържа – каза тя и той кимна в мълчаливо съгласие.
Нямаше магазини, нямаше таверни, в които да се подслонят. Само тъмен вход на една жилищна сграда, но вратата беше с решетка. Ариус потропа, но никой не отвори. Вятърът се усилваше и носеше прах на талази и той видя проблясъците на светкавици отвъд далечния край на Колизеума. Търсеше думи – каквито и да е думи:
– Господарката ти… Ще се ядоса ли?
Теа го погледна с празен поглед.
– О! Да. Но… няма значение, свикнала съм.
Ръката му се докосна до нейната, когато минаваха през тясната врата на преддверието. И двамата се отдръпнаха. Тя се наведе, за да подпъхне скъсаната каишка на сандала. Туниката ѝ прилепна и очерта кръшното ѝ тяло; той видя изящната извивка на талията ѝ, на гърба ѝ… Извърна се на другата страна.
С ъгълчето на окото си видя как ръцете ѝ чевръсто отпориха лента от долната част на туниката и я увиха около кървящата китка. Тя я завърза прилежно с панделката, която придържаше косата ѝ и дългата плитка се свлече и разплете на гърба ѝ. Разтърси глава и тъмната коса се спусна до талията и като завеса скри лицето ѝ. През тази завеса от коса той видя да се очертава профилът ѝ, правият нос, устата. Посегна към нея. В главата си чу глас, твърде тих и умолителен, за да бъде този на демона: Не я наранявай.
Той докосна краищата на косата ѝ с пръсти. Тъмните кичури бяха като копринени в дланта му и миришеха на приближаващия дъжд. Напълни шепата си с коса и я доближи до устните си.
Тя се обърна, очите ѝ проблясваха с предпазлив и безнадежден глад, и вледеняващи спомени нахлуха в съзнанието му: на арената винаги, когато беше притискал тялото си към друго, съпротивляващо се тяло – изходът винаги беше гореща струя кръв и чезнещ живот. Амазонката умря отново в очите му, като се превърна в Теа, и в този момент той почти ѝ каза да се маха, и то бързо, преди да е убил и нея… Но тогава тя се наведе напред, за да допре бузата си до шията му и да целуне пулсиращото място под ухото му – и арената изчезна, и отнесе със себе си всичката кръв! Ръката му се преплете страстно с нейната; почувства как костите ѝ пукат в прегръдката му и трябваше да си напомни да бъде нежен. Никога през живота си не се беше отнасял нежно към някого. Прокара палец по устните ѝ, а после и уста, почувства как устните ѝ се отварят под неговите и изблик на радост разтърси цялото му тяло.
Притиснати към стената, те се свлякоха долу, наметалото му омекотяваше каменната настилка под нея, а ръцете ѝ се вплетоха в косата му, когато той неумело прилепи тялото си до нейното. Целуна вдлъбнатината на шията ѝ, ръцете му проследиха дъгата на гъвкавия ѝ гръб и продължиха по меката извивка на гърдата ѝ, и нещо се надигна в гърлото му, нещо толкова непознато, че му отне известно време да го разпознае – щастие… Кожата ѝ беше топла и сладка и той не искаше никога вече да докосне дръжката на меч.
Дъждът най-сетне се изля, напои улиците и отмина.
– Ааа, махайте се от тук, измет такава, махайте се от стълбището ми!
Вбесен глас забоботи зад тях, когато вратата на входа се отвори ненадейно и светлина от факла нахлу в преддверието. Те бързо се загърнаха в дрехите си и избягаха в противоположни посоки, последвани от ругатни.
Той не дойде да се срещне с господарката ми в Градините на Лукул. Тя крачеше нервно и крещеше известно време, съблазнителната ѝ нощница се развяваше от прохладния бриз, идеален за среднощни любовни срещи, но аз не чувах нищо. Лепида беснееше по целия път обратно към вкъщи, като лиши наетите носачи от допълнително възнаграждение, и се запъти с натежали крака към самотното си легло, и всичко това без никой да разбере. Моят Ариус, не твоят. Мой за повече от просто един кратък час в студено преддверие.
Къщата спеше. Аз се промъкнах тихо през тъмните коридори със сърце, биещо като барабан, и се спрях пред вратата на банята. Разпуснах плитката си, покрих лицето си с ръце за миг, защото със сигурност не беше добре да показвам толкова много щастие… и тогава направих крачка вътре.