Свидетелят от влака

С третия куршум Робълс не улучи нищо. Четвъртият се заби в гръдния кош и пръсна сърцето на четирийсет и седем годишния Мичъл Кейс — скромен счетоводител, който така и не научи за нескромните изневери на съпругата си, нито за злокачествения тумор, който метастазираше в мозъка му. Неговата „Тойота Корола“, която се движеше с петдесет и пет километра в час, се удари в мантинелата, прескочи я и се заби челно в един ван от насрещното движение. Шофьорът на вана, осемнайсетгодишният Малкълм Андерсън, никога нямаше да види дъщеря си Джанин, понеже тя нямаше да се роди. Единственият пътник във вана — тринайсетгодишният Рандъл Блейк — щеше да се отърве с раздробен ляв крак, да изтърпи четиричасова операция в спешното отделение на болницата „Нортуестърн Мемориъл“ и да се смята за един от големите късметлии в този съдбовен ден на Лейк Шор Драйв. Разбира се, Рандъл нямаше никакви шансове да стане полузащитник на футболния отбор към Мичиганския университет, нито пък да направи блестяща кариера в „Чикаго Булс“, в течение на която да изкара сто и тринайсет милиона долара. Нямаше да се ожени и да дочака дълбока старост до вярната си съпруга, радвайки се на палави внуци от петте си дъщери. Той щеше да прекара остатъка от живота си с патерици и да умре само на четирийсет и шест от хепатит С — болестта на наркоманите, понеже така му беше писано.

Три коли зад тойотата на Мичъл Кейс последният куршум на Робълс одраска покрива на едно черно ауди, произведено 2009 г., и отхвръкна във въздуха, без да причини повече вреди. Жената зад волана изобщо не чу металното издрънчаване по ламарината; съзнанието й бе изцяло погълнато от сцените на ужас, които сякаш в забавен кадър се разиграваха пред очите й. Рейчъл Суенсън натисна докрай спирачката миг преди да чуе хрущенето на огъващи се ламарини, когато аудито й се заби в предната кола. Секунда по-късно следващата кола в нейната лента я връхлетя отзад. В същото време въздушната й възглавница се задейства със страшна сила, като отметна тялото й назад, преди да се бе набучило върху кормилната колона. Рейчъл вдигна ръка към лицето си и наведе огледалото за обратно виждане. На челото си имаше кървяща рана, чувстваше се леко зашеметена, но беше жива и в съзнание. Някаква кола се бе врязала в мантинелата; чернокож юноша висеше от вратата на катастрофирал ван и стенеше. Тя натисна с рамо вратата на аудито, която се бе заклещила от деформацията на купето, и я отвори. След това се надигна от седалката и слезе. Във въздуха се носеше миризма на бензин. На метър-два от нея някакъв човек крещеше, че е повикал полиция. Наистина, в далечината се чуха сирени. Рейчъл тръгна покрай колоната от смачкани коли. В една от тях видя мъж с липсваща горна половина на главата; наблизо млада жена бе клекнала на пътя и повръщаше. През живота си Рейчъл не бе виждала на живо кой знае колко кървави престъпления, но един поглед й бе достатъчен, за да разбере, че това наоколо не е обикновена верижна катастрофа. Чернокожият до вана изстена отново. Рейчъл прекрачи мантинелата и тръгна напред в насрещното платно, заобикаляйки отломките от разбити коли, решена да направи всичко по силите си. Докато вървеше, напипа телефона в джоба си. Извади го, набра един номер и зачака да й отговорят. В този миг забеляза през три ленти на шосето самотната фигура, която вдигна черен сак от земята и изчезна с него между дърветата.