Чаровник по рождение

– Още не съм успяла да си взема душ. Макар че и след душа няма да видите нещо ново по мен. Не се интересувам от дрехи.

– Интересуваш се по свой начин – възрази Ейприл.

– Какво искаш да кажеш?

– Дрехите са идеална маскировка.

– За мен не са толкова маскировка, колкото удобство. – Не беше съвсем вярно, но не беше склонна към повече откровения.

Мобилният на Ейприл звънна. Тя погледна дисплея и се извини, преди да се отдалечи. Райли лежеше на одеялото, отпуснала глава върху раницата си. Блу съзерцаваше две патета, гмурнали се във водата с дупетата нагоре, за да търсят храна.

– Жалко, че не си донесох скицника – въздъхна Блу, когато Ейприл се върна. – Тук е толкова красиво.

– Учила ли си рисуване?

– И да, и не. – Блу описа накратко академичната си кариера и немного успешните си опити да успее в художествения факултет на колежа. Двете жени чуха тихо похъркване. Райли спеше кротко върху одеялото.

– Разговарях с мениджъра на баща й – прошепна Ейприл. – Той ми обеща, че до края на деня ще изпрати някой да я вземе.

Блу не можеше да повярва, че седи до личност, която знаеше телефона на мениджъра на Джак Пейтриът. Ейприл побутна едно глухарче с върха на плетения си сандал.

– С Дийн определихте ли датата на сватбата?

Блу нямаше намерение да поддържа лъжата на Дийн, но в същото време не искаше да сърба попарата, която той бе надробил.

– Още не сме стигнали до това.

– Доколкото ми е известно, ти си единствената жена, която някога е молил да се омъжи за него.

– Привлечен е от мен, защото съм различна. Веднага, щом се насити на тази новост, ще измисли начин как да се отърве от мен.

– Вярваш ли в това?

– Всъщност не зная почти нищо за него – призна младата жена честно. – До днес дори не знаех със сигурност кой е баща му.

– Той мрази да говори за детството си, или поне за тази част, която включва мен и Джак. Не го обвинявам. Аз живеех съвсем безотговорно.

Райли въздъхна в съня си. Блу наклони глава.

– Наистина ли е било толкова ужасно?

– Да, беше. Никога не съм се смятала за групарка, защото не спях с всички подред. Но все пак съм имала твърде много мъже. Един рокаджия се сменя с друг и не се усещаш кога преминаваш границата.

Блу с удоволствие би я попитала кои са били тези рок легенди. За щастие, успя да се сдържи. Ала двойният стандарт, долавящ се в думите на Ейприл, я притесняваше.

– Как така никой не сочи с пръст рокаджиите, които сменят жените групарки като носни кърпи? Защо все жените са грешни?

– Защото така е устроен светът. Някои жени се гордеят с миналото си на групарки. Памела Дес Барес дори написа няколко книги на тази тема. Но за мен това е гадно. Позволих им да се възползват от тялото ми като кошче за отпадъци. Аз сама им го позволих. Никой не ме е насилвал. Не уважавах себе си и точно от това ме е срам. – Изви лице към слънцето. – Обожавах онзи начин на живот. Музиката, мъжете, наркотиците. Танцувах до зори в нощните клубове, а на следващия ден зарязвах ангажиментите си на модел, за да скоча в първия частен самолет и да прелетя цялата страна, удобно забравяйки обещанието си да посетя сина си в училище. – Погледна към Блу. – Трябваше да видиш лицето на Дийн, когато наистина спазих едно от обещанията си. Влачеше ме от приятел на приятел, показваше ме на всички, бъбрейки толкова припряно, че лицето му пламтеше. Като че ли искаше да докаже на приятелите си, че наистина съществувам. Но всичко престана, когато навърши тринайсет. Едно малко момче може да прости на майка си всичко, но когато порасне, губиш шансовете за изкупление.

Блу се замисли за майка си.

– Но ти си променила напълно живота си. Трябва да се гордееш с това.

– Беше дълго пътуване.

– Мисля, че ще е добре за Дийн да ти прости.

– Не си струва да се говори за това, Блу. Не можеш да си представиш какво е преживял заради мен.

Всъщност Блу можеше да си представи. Може би не точно по начина, който Ейприл имаше предвид, но тя знаеше какво означава да не можеш да разчиташ на родителя си.

– Все пак… той, рано или късно, трябва да разбере, че вече не си същата. Трябва поне да ти даде шанс.

– Не се намесвай в това. Зная, че намеренията ти са добри, но Дийн има всички причини да ме мрази. Ако не бе намерил начин да се защити, никога нямаше да се превърне в мъжа, който е днес. – Погледна часовника и стана от стола. – Трябва да поговоря с бояджиите.

Блу погледна Райли, която още спеше под одеялото, свита на кълбо.

– Нека поспи още малко. Аз ще остана при нея.

– Не възразяваш ли?

– Бих могла да скицирам нещо, ако имаш някаква хартия.

– Разбира се. Сега ще ти донеса.

– И още нещо. Може ли да използвам банята ти, ако нямаш нещо против?

– В аптечката ще намериш всичко необходимо. Дезодорант, паста за зъби. – След кратка пауза Ейприл добави: – И козметика.

Блу се усмихна. В отговор Ейприл също й се усмихна.

– Ще извадя някои дрехи, ако искаш да се преоблечеш.

Блу не можеше да си представи как някоя от дрехите, създадени за стройното гъвкаво тяло на Ейприл, ще й стане, но оцени предложението.

– Ключовете от колата ми са върху плота – продължи Ейприл. – В чекмеджето на нощното шкафче има двайсет долара. Когато Райли се събуди, ще я заведеш ли в града да обядвате?