Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

-      Стандарти за улики. Почва, храна, списания, обувки, книги по медицина, лекарства, растения... Само да му кажеш нещо, и ще ти го намери и ще го каталогизира. Сещате ли се - когато намери улика, да получи някаква идея за престъп­ника и начина на извършване на престъплението. Търсиш го, а той е в Харлем, в Ийстсайд, Хелс Кичън.

-      Полицейската работа му е в кръвта.

-      Не. Баща му бил някакъв учен в националната лабо­ратория по не знам си що.

-      И Райм е тръгнал по неговия път? Към науката?

-      Да. Учил в „Шампейн-Урбана“, получил хубава дип­лома. По химия и история. Не знам защо. Родителите му бя­ха починали, когато се запознахме. По дяволите, минали са петнадесет години оттогава. Няма братя и сестри. Израсъл е в Илинойс. Затова са го нарекли Линкълн.

На Сакс ѝ се прииска да разбере дали е женен, или дали е бил, но само се задоволи да попита:

-      Винаги ли е такъв...

-      Не се притеснявайте, полицай.

- ...мърльо?

Банкс се изсмя.

-      Майка ми използваше един израз - каза Селито. - Каз­ваше за някого, че е „човек на ума“. Това се отнася за Линкълн Райм. Той е човек на ума. Веднъж един техник напръс­ка някакви отпечатъци с луминол - това е реактив за откри­ване на следи от кръв - вместо с нинхидрин. Развали отпеча­тъците. Райм го уволни моментално. Друг път един полицай развали непокътнатостта на сцената, като пусна водата в то­алетната. Дявол да го вземе, Райм побесня. Накара го да сле­зе по тръбите и да намери съдържанието на тоалетната чи­ния. - Селито се изсмя. - Полицаят имаше офицерски чин и каза: „Няма да го направя, аз съм лейтенант.“ Райм отвърна: „Имам добра новина. Вече сте водопроводчик.“ Мога да раз­казвам до безкрай. По дяволите, полицай, със сто и двадесет ли карате?

Профучаха покрай Голямото здание и Сакс си помисли: „По дяволите, сега трябваше да съм тук. Заедно с други полицаи от „Връзки с обществеността“. На инструктаж в стая с климатик.“

Заобиколи с добре премерено движение някакво такси, което забавяше на един жълт светофар.

Господи, на това му се вика жега. Прашна, лепкава, задушлива жега. Най-отвратителните часове на деня. Над Харлем се издигаха потоци нажежен въздух. Преди две го­дини, на Великден, двамата с приятеля ѝ останаха насаме в празничната нощ - от 23:00 до полунощ, единственото време, когато успяха да се скрият от погледите на остана­лите гости. Беше четири градуса. Амелия и Ник седяха до „Рокфелер сентър“ пред една пързалка за ролкови кънки и пиеха кафе с коняк. И двамата се съгласиха, че предпочи­тат цяла седмица студ пред един-единствен жежък авгус­товски ден.

Навлязоха в „Пърлстрийт“ и забелязаха командния пост на Хауман. Като остави двадесет и пет метра следи от гуми по асфалта, Сакс паркира автомобила за бързо реагиране между колата на Хауман и един микробус на СБР.

-      Добро каране - отбеляза Селито и слезе.

Сакс остана доволна, когато забеляза следите от потните пръсти на Джери Банкс върху стъклото на задната врата.