![Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/2/uzhas-bg-download.jpg)
Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
Леко задъхана, Безмълвната се отпуска на колене върху леда, след това застава на четири крака и ляга по корем с лице към муцуната на мъртвия тюлен.
Крозиър мълчаливо отстъпва крачка назад. Странно, но в този момент той се чувства почти по същия начин, както като момче в църквата на баба Мойра.
Безмълвната изважда изпод парката си мъничка манерка, издялана от кост, и напълва устата си с вода от нея. Тя е държала манерката до голите си гърди под парката, за да не замръзне водата.
Навеждайки се напред, ескимоската притиска устни към устните на тюлена в странно подобие на целувка и дори отваря уста по начина, по който Крозиър бе виждал да правят проститутките на поне четири континента.
„Само дето тя няма език“ — напомня си той.
Безмълвната излива течността от устата си в устата на тюлена.
Крозиър знае, че ако смъртната душа на тюлена, която още не е напуснала тялото му, хареса изкусно изработения харпун и назъбения накрайник, който го е убил, и е останала доволна от търпението и ловните способности на Безмълвната, а най-вече ако е харесала водата от устата й, тя ще разкаже на останалите души на тюлени, че трябва да посетят този ловец, за да се напият с прясна, чиста вода.
Крозиър няма представа откъде знае това — Безмълвната никога не му го беше обяснявала с помощна на въженцето или на езика на жестовете, — но знае, че е истина. Сякаш познанието прониква в него чрез главоболието, което го мъчи сутрин.
Ритуалът е завършен. Безмълвната се изправя на крака, отупва снега от панталоните и парката си, събира скъпоценните си инструменти и харпуна и двамата повличат тюлена през двестате ярда до снежния дом.
Ядат през цялата вечер. На Крозиър му се струва, че никога няма да се насити на месото и лойта. В края на вечерта и двамата са омазани до ушите и той посочва лицето си, посочва също така мазното лице на Безмълвната и избухва в смях.
Безмълвната никога не се смее, разбира се, но на Крозиър му се струва, че по лицето й преминава лека сянка на усмивка, преди да изпълзи през изхода и да се върне — гола, само по късите си еленови панталони — с шепи, пълни с пресен сняг, за да си измият лицата, преди да ги забършат с мека еленова кожа.
Те пият ледена вода, затоплят и ядат още тюленово месо, пият отново, излизат навън, за да се облекчат на различни места, окачват мокрите си дрехи на сушилната рамка над ниския огън, отново измиват ръцете и лицата си, почистват си зъбите с пръсти и тънки ципи и пропълзяват голи под кожените завивки.
Крозиър тъкмо е задрямал, когато се събужда от докосването на малката й ръка върху бедрото и слабините му.
Той веднага реагира, втвърден и щръкнал. Не е забравил предишната си физическа болка и скрупули по отношение на връзката си с ескимоското момиче: тези подробности просто излитат от ума му, когато малките й, но чевръсти пръсти обхващат пениса му.
И двамата дишат тежко. Тя прехвърля крака си през бедрото му и бавно се потърква в него. Той обхваща с шепите си гърдите й — толкова топли, — после плъзга ръката си към закръгленото й задниче, за да я подхване и да я притисне по-силно към крака си. Членът му е абсурдно твърд и пулсиращ, при всяко докосване до топлата й кожа набъбналата главичка вибрира като малкото сигнално устройство за лов на тюлени. Тялото й като любопитен тюлен се издига стремително към повърхността на усещанията въпреки мъдрите си инстинкти.
Безмълвната отхвърля настрани завивката и го възсяда със същата светкавична бързина, с която беше метнала харпуна срещу тюлена, обхваща с ръка члена му, насочва го и го вкарва в себе си.
— О, Боже… — ахва той, когато двамата се сливат в едно цяло.
Той чувства съпротивлението срещу напрегнатия му пенис, усеща как то се подчинява на движенията им и разбира — дълбоко разтърсен, — че люби девственица. Или по-скоро тя го люби. — О, Боже — успява да каже той, преди да започнат да се движат по-бързо.
Той притегля Безмълвната към себе си и се опитва да я целуне, но тя извръща лице и притиска буза към неговата, а след това към шията му. Крозиър е забравил, че ескимоските жени не знаят да се целуват… първото нещо, което всеки английски полярен пътешественик научава от ветераните.
Но това няма значение.
След минута или още по-малко той изригва в нея. Сякаш е минала цяла вечност.
Известно време Безмълвната лежи неподвижно върху него, притискайки малките си потни гърди към неговата също толкова мокра гръд. Крозиър чувства бързите удари на сърцето й и знае, че тя също го усеща.
Когато възвръща способността си да мисли, той се чуди дали има кръв. Не му се иска да изцапат красивите бели спални завивки.