Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— А сега, Ам-гъл — каза той, — имам за теб нова задача. Иди да напълниш тия тавички с вода и ги донеси!
— Смеагол ще донесе вода, да — съгласи се Ам-гъл. — Но за какво му е на хобита толкова вода? Нали се напи, изми се.
— Трай сега — отвърна Сам. — Щом не се досещаш, скоро ще разбереш. И колкото по-бързо донесеш вода, толкова по-бързо ще узнаеш. И да не ми смачкаш тавичките, че ще те накълцам на кайма.
Докато Ам-гъл се бавеше, Сам отскочи пак да погледне Фродо. Той продължаваше да спи спокойно, но сега Сам се изненада най-много от изпитите му ръце и лице.
— Колко е мършав и източен — промърмори той. — На хобит не прилича. Ако успея да сготвя тия зайци, ще го събудя.
Сам струпа купчинка от най-сухата папрат, после се изкатери нагоре и събра наръч дърва и съчки; един пречупен кедров клон му осигури добър запас от гориво. Той разчисти тревата под стръмното, досами папратите, и наслага дървата там. Сложи прахан, сръчно щракна с огнивото и скоро лумна пламъче То почти не димеше, но пръсна наоколо благовонен аромат. Тъкмо се бе привел да затули огъня и да го подхрани с нови дърва, когато Ам-гъл се завърна, като си бъбреше и внимателно носеше тавичките.
Сложи ги долу и изведнъж видя какво прави Сам. Сякаш едновременно изплашен и разгневен, той нададе тъничък, съскащ писък.
— Ах! Ссс… не! Не! Глупави хобити, безумни, да, безумни! Не бива да го правят!
— Какво да не правим? — изненадано запита Сам.
— Мръсссните червени езици — изсъска Ам-гъл. — Огън! Огън! Опасен е, да, опасен. Изгаря, убива. И ще доведе враговете, да, ще ги доведе.
— Едва ли — отвърна Сам. — Не виждам как ще ги доведе освен ако го задушиш със зелени клони. Но да става каквото ще. Все едно, готов съм да рискувам. Ще сготвя зайците.
— Да готви зайците! — отчаяно изпищя Ам-гъл. — Да разваля хубавото месо, дето Смеагол го запази за тях, горкият гладен Смеагол! За какво? За какво, глупав хобит? Млади са, крехки, сладки. Яж ги, яж!
Той сграбчи по-близкия от двата вече одрани заека, проснати край огъня.
— Хайде, хайде! — подхвърли Сам. — Всеки с нравите си. Теб те задавя нашият хляб, а пък на мен ми присяда суровото заешко. Разбери, щом ми даваш заек, значи е мой, мога да го сготвя, ако ми хрумне. И наистина ми е хрумнало. Няма какво да ме гледаш. Бягай да хванеш друг и го яж както си щеш… само се скрий някъде да не те виждам. Така няма да гледаш огъня, аз пък няма да гледам теб и двамата ще сме доволни. Ще се постарая огънят да не пуши, ако това може да те утеши.
Мърморейки, Ам-гъл се дръпна и пропълзя из папратите, Сам се зае с тавичките.
— Знам какво му трябва на един хобит освен заешкото — рече си той. — Малко подправки и корени, особено картофи… за хляб да не говорим. Изглежда, че с подправките няма да сме зле. Ам-гъл! — тихичко подвикна той. — Приятел в нужда се познава. Трябват ми малко подправки.
Ам-гъл подаде глава от папратите, но вече не изглеждаше нито услужлив, нито дружелюбен.
— Няколко дафинови листа, малко мащерка и пелин ще ми свършат работа… додето водата заври — обясни Сам.
— Не! — заяви Ам-гъл. — Смеагол не е доволен. И не обича миризливи листа. Смеагол не яде треви и корени, не, безценни, освен ако умира от глад или е много болен, горкият Смеагол.
— Като кипне водата, Смеагол ще го пъхна право във врялата вода, ако не прави каквото му заръчам — изръмжа Сам. — Сам ще му натика главата вътре, да, безценни. И ако не беше ранна пролет, щях да го накарам да търси ряпа, моркови и картофи. Обзалагам се, че из тия земи подивяват най-различни чудесни зеленчуци. Какво ли не бих дал за пет-шест картофа.
— Смеагол няма да иде. О, не, безценни, не тоя път — изсъска Ам-гъл. — Страх го е и много се измори, а тоя хобит не е мил, хич не е мил. Смеагол няма да рови за корени, морковища и… тотофи. Какви са тия тотофи, безценни, а, какви са тия тотофи?
— Кар-то-фи — ясно изрече Сам. — Любовта на Старика и чудно хубав пълнеж за празен стомах. Ама няма да намериш, тъй че не търси. Хайде, бъди добър, Смеагол, и донеси подправките, а аз ще се отнасям по-добре с теб. Нещо повече, ако веднъж завинаги я подкараш по нов път, някой ден ще ти сготвя картофи. Обещавам: пържена риба с картофи, сервира С. Майтапер. От това вече не можеш да се откажеш.
— А, можем, можем. Да разваляш хубавата риба, да я гориш. Дай ми риба сега и си задръж мръсссните картофи!
— О, ти си безнадежден — каза Сам. — Отивай да спиш!
В края на краищата се наложи сам да потърси каквото му трябваше, но не се отдалечи много, за да не изгуби от поглед мястото, където лежеше заспалият господар. Сетне седна да подклажда огъня и се унесе в размисъл, докато водата кипна. Денят се разгаряше и стана по-топло, росните капки чезнеха от треви и листа. Скоро нарязаното заешко закъкри в тавичките сред снопчета подправки. По някое време Сам едва не заспа. Остави месото да ври около час, като го боцкаше сегиз-тогиз с вилицата и опитваше соса.