Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Ела при мен.
Ела.“
ДВЕ
Тримата, които останаха (четирима, като броим и него), наистина бяха излезли извън обсега на ка. Светът не помнеше създание като Мордред Дисчейн от далечното време, когато Първоначалието бе изчезнало — той бе наполовина човек, наполовина част от този древен и могъщ бульон. Едва ли ка би решила подобно същество да умре от толкова прозаична смърт като тази, която го грозеше в момента — треска, предизвикана от хранително отравяне.
Роланд би могъл да му каже, че не би трябвало да яде онова, което бе намерил в снега около колибата на Дондейл; Робърт Браунинг би му казал същото. Прокълнат или не, истински кон или не, Липи (която навярно бе кръстена на друга, доста по-известна поема на Браунинг, наречена „Фра Липо Липи“) беше болно животно още приживе, преди Стрелеца да сложи край на живота й с куршум в главата. Ала Мордред бе в паякообразния си облик, когато се натъкна на съществото, което изглеждаше като кон, и едва ли нещо би могло да му попречи да изяде месото. Едва след като възвърна човешкия си вид, синът на Пурпурния крал се зачуди защо по мършавата кранта на Джо Колинс имаше толкова много месо, отгоре на всичко тъй сочно, меко и изпълнено с несъсирена кръв. Все пак лежеше в снега от няколко дни и би трябвало останките му да са замръзнали.
Тогава започна повръщането. Сетне се появи треската, съпроводена от вътрешната борба да не се преобразява, докато не се приближи достатъчно до Дъртото си бяло татенце, за да го разчлени къс по къс. Съществото, чиято поява бе предсказана още преди хиляда години (от манихейците, които мълвяха шепнешком името му), съществото, което щеше да стане получовек и полубог, съществото, което щеше да възвести края на човечеството и завръщането на Първоначалието… това същество се оказа едно наивно, озлобено дете, умиращо поради една-единствена причина — беше си натъпкало тумбака с отровно конско месо.
Ка не можеше да има пръст в това.
ТРИ
Роланд и двамата му спътници не напреднаха кой знае колко през деня, в който Сузана ги изостави. Дори и да не бе планирал да изминат по-малко разстояние, за да могат да достигнат Кулата по залез слънце на следващия ден, Стрелеца пак нямаше да смогне да стигне далеч. Беше обезсърчен, самотен и изтощен до смърт. Патрик също беше уморен, но той поне можеше да се вози, стига да имаше желание за това, и през по-голямата част от деня явно имаше, защото предимно дремеше и рисуваше, излегнал се удобно в „Хо Фат 2“.
Пулсът на Кулата отекваше мощно в главата и сърцето на Роланд, а песента й бе величествена и прелестна, сякаш в нея се преплитаха хиляди гласове, ала дори те не бяха в състояние да свалят оловото от костите му. Изведнъж, докато се оглеждаше за някое закътано местенце, където да спрат и да похапнат мъничко (вече бе късен следобед), той зърна нещо, което го накара да забрави и за умората, и за тъгата си.
Недалеч от пътя растеше дива роза, която си приличаше с онази от запустелия парцел в Ню Йорк като две капки вода. Венчелистчетата й бяха напълно разцъфнали — в пълно противоречие със сезона, който Роланд определяше като много ранна пролет. Коронката й беше бледорозова отвън и тъмночервена отвътре; цветът на сърдечните желания, помисли си мъжът. Той падна на колене пред нея, допря ухо до кораловата чашка и се заслуша.