Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Брегът на пресъхналото поточе бе обрасъл с тополи — или поне така предположи Стрелеца, — ала дърветата бяха умрели, когато живителната вода, от която пиеха корените им, бе изчезнала. Сега клоните им стърчаха голи и лишени от листа. Очертанията им сякаш изписваха числото деветнайсет — както с цифрите от света на Сузана, така и с тези от неговия свят. На едно място дори изобразяваха ясно думата „ЧИССИТ“ на фона на притъмняващото небе.
Преди да накладат огън и да си приготвят ранна вечеря — нещо от консервите, които бяха намерили в килера на Дондейл, — Роланд се спусна в пресъхналото речно корито и започна да се разхожда бавно сред розите, наслаждавайки се на аромата и песента им. Цветята му вдъхнаха нови сили.
Приятно ободрен, той насъбра малко съчки, изпопадали от мъртвите дървета (някои от по-ниските клони на тополите също му се сториха подходящи, ето защо отчупи колкото му трябваха, оставяйки след себе си стърчащи, нацепени израстъци, които му напомниха за моливите на Патрик), и сложи подпалките в средата. После запали огън, изричайки машинално древното заклинание: „Кой е моят господар? Моля аз от него дар. Съчки, клонки, треволяк — огън дай на тоз бивак.“
Докато чакаше съчките да се разгорят и да се превърнат в тлеещи въгленчета, Роланд извади часовника, който му бяха подарили в Ню Йорк. Вчера беше спрял, а го бяха уверили, че батерията ще издържи най-малко петдесет години.
Докато късният следобед постепенно се превръщаше във вечер, стрелките започнаха да се движат назад, макар и много бавно.
Известно време Стрелеца ги наблюдаваше като омагьосан, сетне затвори капачето и се вгледа в сигулите, гравирани там — ключ, роза и Кула. От миниатюрните прозорчета на Кулата бе започнало да се процежда едва забележимо синьо сияние.
„Не са знаели, че ще стане така“ — помисли си той и прибра скъпата вещ в предния ляв джоб на ризата си, като преди това го провери внимателно за дупка (както правеше винаги). Сетне се зае с готвенето и двамата с Патрик си похапнаха добре.
Ко обаче дори не докосна храната.
ШЕСТ
С изключение на нощта, в която бе провел съвещанието си с човека в черно — нощта, в която Уолтър му бе предвещал мрачно бъдеще с помощта на нагласените си карти, — дванайсетте часа, прекарани до пресъхналото поточе, бяха най-дългите в живота на Роланд. Умората, която го бе налегнала, ставаше все по-тежка и мрачна и той имаше чувството, че носи мантия от камъни. Пред очите му се рееха скъпи лица и места — Сюзан, яздеща по Ската, а русата й коса се развява зад гърба й; Кътбърт, който тича по склона на Джерико Хил, крещи и се смее; Алан Джонс, вдигнал чашата си за наздравица; Еди и Джейк, които се борят в тревата, докато Ко подскача около тях и лае радостно.
Мордред беше някъде тук — съвсем наблизо, — ала въпреки това Роланд усети как потъва в дебрите на съня. Всеки път, когато се сепваше и отваряше очи, взирайки се трескаво в мрака, той си даваше сметка, че се е приближил още повече до пропастта на мъртвешкия сън. Всеки път очакваше да зърне как паякът с червения белег на корема връхлита отгоре му — но не виждаше нищо друго освен таласъмите, които танцуваха оранжевия си танц в тъмнината, а единственият звук бе шепотът на вятъра.
„Ала той чака. И дебне. И ако заспя — когато заспя, — ще ни нападне.“
Около три през нощта Роланд се пробуди от дрямка, която съвсем скоро щеше да прерасне в дълбок сън. Той се огледа отчаяно наоколо, търкайки така ожесточено очите си, че в зрителното му поле експлодираха мирки, фудъри и санкофити. Огънят едва тлееше. Патрик лежеше на около пет-шест метра от него до изсъхналия ствол на една топола. От мястото на Стрелеца момчето приличаше на къртичина, покрита с кожи. Ко не се забелязваше никъде. Роланд извика рунтавелкото и не получи никакъв отговор. Тъкмо щеше да стане на крака и да го потърси, когато го зърна отвъд потрепващия кръг светлина — или по-точно блестящите му, обрамчени в златисто очи. Тези очи изгледаха мъжа за момент, след което изчезнаха — Ко или ги бе затворил, или бе пъхнал муцунка под лапите си.