Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Няма да помогне — каза тя с гробовен глас. — И ако това е последният път, когато те виждам — а сърцето ми нашепва, че е така — нека да не те запомня така. Ти не си човек, който коленичи, Роланд, сине на Стивън, и никога не си бил, ето защо не искам да те запомня тъй. Искам да те видя горд и изправен, както в Кала Брин Стърджис. Както някога си бил с приятелите си на Джерико Хил.
Стрелеца се надигна и пристъпи към нея. За миг Сузана си помисли, че възнамерява да я задържи насила, и се уплаши не на шега. Той обаче само сложи ръка на рамото й за един кратък миг, след което я отдръпна.
— Нека те попитам отново, Сузана. Сигурна ли си, че искаш да го сториш?
Безногата жена надзърна в сърцето си и видя, че това бе самата истина. Тя прекрасно съзнаваше рисковете, но бе абсолютно сигурна в решението си. И защо? Защото Роланд вървеше по пътя на оръжието. Той вървеше по пътя на оръжието, а тези, които яздеха или вървяха редом с него, бяха обречени на гибел. Беше го доказвал от най-ранните дни на своя поход — не, още преди това, откакто бе подслушал заговорника Хакс и по този начин беше предопределил увисването му на бесилката. Всичко това бе в името на доброто (в името на онова, което наричаше Бялото), Сузана не се съмняваше в това, ала Еди продължаваше да лежи заровен в земята на един свят, а Джейк — на друг. Безногата жена не се съмняваше, че същата съдба очаква Ко и горкия Патрик.
Нито пък че щяха да чакат дълго гибелта си.
— Сигурна съм — каза.
— Добре. Ще ме целунеш ли?
Тъмнокожата жена го хвана за ръката, дръпна го надолу и допря устните си до неговите. Когато си пое въздух, почувства мириса на хиляда години и десет хиляди левги. И да, долови вкуса на смъртта.
„Ала не за теб, Стрелецо — каза си Сузана. — За другите да, ала не и за теб. Дано успея да се изплъзна от гибелното ти фалшебство и изживея щастливо остатъка от дните си.“
Тя се отдръпна и устните им се разделиха.
— Ще можеш ли да я отвориш за мен? — попита жената.
Роланд се приближи до вратата и хвана дръжката. Тя се завъртя с удивителна лекота.
Изведнъж ги лъхна вълна от леден въздух, достатъчно силна, за да отметне назад дългата коса на Патрик. Заедно с нея влетяха и няколко прехвърчащи снежинки. Сузана видя тревата, която бе все още зелена под тънкия слой сняг, както и желязната ограда. Гласовете пееха „Що за дете е това?“, също като в съня й.
Може би това беше Сентрал Парк. Да, може би; Сентрал Парк от някой друг свят покрай оста и макар и да не беше този, в който бе израснала, все пак си приличаше достатъчно с него. Поне на пръв поглед. После щеше да търси разликите.
Ами ако беше, както бе казал Стрелеца, фалшебство?
Ами ако беше тодашният мрак?
— Може да е трик — рече Роланд, сякаш прочете мислите й.
— Животът е трик, а любовта е фалшебство — отвърна му Сузана. — Навярно ще се срещнем отново на полянката в края на пътя.
— Тъй да бъде, щом казваш — рече Стрелеца. Той подгъна десния си крак, заби пета в земята и й се поклони. Ко започна да плаче, ала не помръдна от мястото си до левия ботуш на Роланд. — Сбогом, скъпа моя.
— Сбогом, Роланд — рече тъмнокожата жена, обърна се към вратата, пое си дълбоко дъх и завъртя дясната дръжка. „Хо Фат 3“ се понесе плавно напред.
— Почакай! — изкрещя Стрелеца, ала Сузана нито спря, нито го погледна отново. В мига, в който премина през вратата, тя се затръшна след нея с онзи ужасен, категоричен звук, който му бе до болка познат; сънуваше го, откакто бе бродил в болезнения си транс покрай брега на Западния океан. Пеещите гласове изчезнаха и единственият звук остана самотният вой на прерийния вятър.
Роланд от Гилеад седеше пред вратата, която вече изглеждаше използвана и незначителна. Никога вече нямаше да се отвори. Той покри лице с дланите си. Хрумна му, че ако никога не ги бе обичал, сега нямаше да се чувства толкова самотен. Животът му бе преизпълнен с неща, за които съжаляваше, ала обстоятелството, че бе разтворил сърцето си за Еди, Сузана и Джейк, не бе сред тях. Дори и сега.
ДЕВЕТНАЙСЕТ
По-късно — защото винаги има „по-късно“, нали? — той направи закуска и изяде насила своята порция. Патрик яде до насита и сетне се оттегли да отиде по нужда, докато Роланд опаковаше снаряжението им.