Каменният кръг [bg]

— Тя не е мъртва — каза жената. — Отиде там — и посочи бурното море, — ти също отива. Намери я! — И тогава се наведе, пъхна рамо под него и го прехвърли през перилата в кипящата вода.

— Ти не си англичанин — казваше момчето. — Но корабът е английски, нали?

Обърна се и видя накъде сочи момчето — „Морска свиня“ беше пуснал котва далеч навътре в плиткия залив. Другите кораби бяха пръснати из пристанището и се виждаха ясно от този хълм близо до брега.

— Да — каза на момчето. — Английски кораб.

— Едно за мен! — възкликна от щастливо. Обърна се и изкрещя на друго момче. — Жак! Прав съм! Английски е! Четири за мен и само две за теб този месец!

— Три! — поправи го възмутено Жак. — Аз имам испански и португалски. „Вещица“ беше португалски, затова ще го броя!

Джейми посегна и го хвана за ръката.

— Pardon, мосю — каза той. — Приятелят ви каза „Вещица“?

— Да, беше тук миналата седмица — каза момчето. — Нали е португалски? Не бяхме сигурни дали да го броим за испански или португалски.

— Някои от моряците бяха в кръчмата на маман — каза едно от малките момиченца. — Говореха като на испански, но не като чичо Хералдо.

— Мисля, че трябва да поговоря с твоята маман — каза Джейми на момиченцето. — Някой от вас да знае накъде тръгна тази „Вещица“?

— Към Бриджтаун — каза бързо най-голямото момиче и за да задържи вниманието му, добави: — Чух писарят на гарнизона да го казва.

— Гарнизона ли?

— Казармите са до кръчмата на моята маман — обади се малкото момиченце, като го дърпаше за ръкава. — Капитаните ходят там с документите, докато моряците се напиват. Ела, ела! Маман ще те нахрани, ако я помоля.

— Мисля, че твоята маман ще ме изхвърли — каза ѝ той, като потъркваше с ръка наболата си брада. — Приличам на вагабонтин. — Наистина. Имаше петна от кръв и повръщано по дрехите си въпреки плуването и знаеше, че лицето му е натъртено и ожулено.

— Маман е виждала и по-лошо — увери го момиченцето. — Ела!

Той се усмихна и ѝ благодари. Последва ги надолу по хълма, залитайки леко заради моряшката походка. Установи, че е странно, но някак успокояващо, че децата не се изплашиха от него въпреки ужасния му вид.

Дали това беше имала предвид жената с козите? Че Клеър е доплувала до острова? Усети как надеждата се събира в сърцето му и го напоява, както водата бе облекчила пресъхналото му гърло. Клеър беше упорита, смела и имаше много повече кураж, отколкото бе полезно за жена, но в никакъв случай не беше глупачка, която ще падне от борда на боен кораб случайно.

А „Вещица“ — и Иън — бяха наблизо! Значи щеше да намери и двамата. Фактът, че бе бос, без пари и беглец от Кралския флот, нямаше значение. Имаше ум и ръце, и сега, вече на сушата, всичко изглеждаше възможно.