Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Наш дълг е да погребем мъртвите — каза той спокойно — и да поставим върху гробовете им камъни, както е редно. Защо се чудите на варварството на великия капитан? Той, без съмнение, само изпълнява заповедите на Висшия съвет…
При тия думи Маринели беше внезапно поразен от едно странно обстоятелство. Между вратите, които водеха към разните галерии на избите, тайната врата към галериите на диамантите, също бе разбита.
— Погледнете, мои приятели — каза Марино. — Силвио Зиани е претърсил всички ъгли на нашите скривалища. Без съмнение, открил е нашето голямо богатство, отнесъл го е във Венеция и го е изложил пред очите на смаяния народ, за да покаже, че братоубийствената война е донесла грамадно богатство… Приятели, ние сме ограбени!
Моряците, които го придружаваха, отстраниха от галерията останките от греди, после поканиха Марино и Фалие да влязат първи.
Те проникнаха в хранилището, където кралят на острова бе поставил своите пари. Касетката, в която бяха поставени, бе разбита. Обирачите не бяха оставили Нищо, нито един сантим.
Една тайна касетка, скрита в стената, където граф Санта Рока държеше по-голяма част от диамантите си, бе също разчупена.
Но Марино си спомни, че някога бе отнесъл в Рим една част от скъпите си камъни, за да бъдат оценени, после ги отдели от другите и ги скри в отделно скривалище.
Марино провери скъпата касетка.
За щастие, обираните не бяха забелязали вратата, изкусно прикрита в стената.
Намери непокътнати и камъните, и разните важни документи, които пазеше там.
Взе чантата в ръце и я показа радостно на изненаданите си приятели.
— Ние имаме достатъчно, за да покрием всичките си разходи, — каза той. — Ще реализираме нашите планове, без да се страхуваме, че можем да бъдем спрени поради финансови затруднения.
Той се върна при своите в компанията на Фалие, разказа им за находката си, после всички се отправиха към мястото, където лежаха непогребаните трупове.
Зрелището бе ужасно. Марино отстъпи с ужас. Но скоро се овладя, превъзмогна отвращението си и се залови също да копае гробове.
Работата бе бавна и продължителна. Когато всички тела бяха погребани, нощта бе настъпила.
Доброволците гробокопачи се върнаха на борда, където възстановиха силите си, изчерпани от изтощителната работа.
Повечето бяха легнали в хамаците си, докато Марино и неговите трима приятели се разхождаха по моста на галерата, и станаха свидетели на едно великолепно и неочаквано зрелище.
Д’Артенай бе казал истината. Мистериозните облаци дим бяха признаците на един вулкан; един огнен стълб освети внезапно нощта на остров. После още един го последва, след това — още един.
Всеки от тия огнени снопове се разпръскваше, почти след излизането си от земята, на безброй искри, за да бъде последван от гъст черен дим.
Морето се развълнува на свой ред. Вълните се заблъскаха една срещу друга. Галерите се залюляха върху своите котви. Огнените стълбове се придружаваха с глухо бучене.
Марино заудря сигналните камбани. Екипажът, събудени внезапно, започна бързи маневри, които Марино им предаваше чрез сигналните огньове. Всички кораби се отдалечиха на известно разстояние от брега и скоро бяха на котва в средата на пристанището. Не можеха да се доближат до кея, нито да отидат в залива, където морето беснееше с голяма ярост.
Огнените стълбове, които за момент бяха осветили небето и островчето, бяха изчезнали. Една тъмна, непроницаема нощ настъпи.
На борда на корабите, хората обзети от ужас, се хвърлиха на колене и се замолиха.
Най-сетне денят настъпи и откри пред очите на Марино и привържениците му нещо ужасно.
Морето, още бурно, тласкаше грамадните си вълни о кораба на незаконнородения.
Малко по-малко, зората прогонваше облаците.
Санта Рока бе пострадала от едно ужасно земетресение. Кратерът бе престанал да изригва пламъци и дим, но целият остров носеше белезите на разрушителната му сила. Тук-таме върху плажа лежаха големи блокове от канарите, изтръгнати от земята при вулканичното изригване.
Хълмът, който някога се издигаше на острова като естествен наблюдателен пункт, сега бе разчупен. Неговите части бяха разпръснати по разни места из островчето.
Природната стихия бе довършила разрушителното дело, започнато от Зиани и неговите убийци.
Марино Маринели и неговите другари, връщайки се на острова, се бяха избавили по чудо от катастрофата.
Тъй като морето се бе успокоило, то изглеждаше по-сигурно отколкото брега и дванадесетте кораба се отправиха в Термоли.
Но този план беше лудост. Фалие, Оргосо и д’Артенай го коментираха и всеки даваше своите съвети.