Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Ето защо тя остави снаряжението си и просто зачака. Когато първите лъчи на изгрева обагриха с бялото си сияние източния хоризонт, тя извика Патрик и го попита дали иска да тръгне с нея. Дали иска да се върне в света, от който е дошъл, или в някой подобен на него, рече му тя, макар и да знаеше, че художникът едва ли си спомня този свят — или беше похитен твърде малък, или травмата от отвличането бе заличила спомените му.
Момчето погледна първо към нея, а сетне и към Роланд, който бе приклекнал наблизо и го наблюдаваше.
— Както прецениш, синко — каза Стрелеца. — Можеш да отидеш където си поискаш. Макар че там, където тя иска да отиде, ми изглежда най-добре.
„Той иска Патрик да остане“ — помисли си безногата жена и се ядоса. После Роланд я погледна и поклати глава. Тя не бе сигурна какво точно означава това, ала си помисли, че…
Не, не просто си помисли. Знаеше много добре какво означава. Стрелеца искаше да й покаже, че крие истинските си мисли от младия художник. Че крие истинските си желания. Беше го чувала да лъже (най-забележителна в това отношение беше срещата с жителите на Кала Брин Стърджис преди появата на Вълците), ала никога не го бе хващала в лъжа пред нея. Пред Дета може би, но не и пред нея. Нито пък пред Еди или Джейк. Имаше случаи, когато бе премълчавал част от онова, което знаеше, но да ги излъже в лицето… Не. Те бяха ка-тет и Роланд винаги бе играл открито. Това бе самата истина.
Патрик вдигна скицника си и написа следното:
Ще остана. Страх ме е да ходя на някво ново място.
И сякаш за да подчертае какво точно има предвид, той отвори уста и посочи към липсващия си език.
Това на лицето на Роланд облекчение ли беше? Сузана изведнъж изпита силна омраза към някогашния си дин.
— Добре, Патрик — каза тя, опитвайки се да не издава чувствата си. Дори се протегна и го потупа по ръката. — Разбирам как се чувстваш. Не отричам, че хората могат да бъдат жестоки… жестоки и зли… ала има и много, които са добри. Чуй ме добре — аз няма да тръгна преди разсъмване. Ако промениш решението си, предложението ми остава в сила.
Младият художник кимна. „Бъди доволен, че ня’а да се опитам да променя решението ти, копеленце малко — помисли си ядосано Дета. — Дъртият бял пръч сигур също е ’ного доволен.“
„Затваряй си устата!“ — сряза я Сузана и за нейно изумление Дета млъкна.
ОСЕМНАЙСЕТ
Ала с настъпването на деня (когато се развидели, забелязаха средно голямо стадо банноци, пасящи на около три километра от тях) тя отново допусна Дета в съзнанието си. Нещо повече — остави Дета да поеме контрола. Така беше много по-лесно и по-безболезнено. Дета беше тази, която се разходи около лагера, запечатвайки в съзнанието си последните спомени от това място; тя бе и тази, която се приближи до вратата, за да я огледа внимателно от всички страни (зад нея нямаше абсолютно нищо). Патрик вървеше от едната й страна, а Роланд — от другата. Когато я заобиколиха, вратата изчезна я художникът извика изненадано, но Стрелеца изобщо не бе учуден. Ко се приближи до мястото, където се издигаше невидимият портал, подуши въздуха… и пристъпи напред. „Ако бяхме от другата страна — помисли си Дета, — щяхме да го видим как минава през нея като в някой магьоснически трик.“
Тя се върна при „Хо Фат 3“ — вече бе решила, че ще премине отвъд заедно с електромобила си. Стига вратата да се отвореше, де. Щеше да е много забавно, ако се окажеше, че не може да се отвори. Роланд се опита да й помогне да се качи на седалката, но тя отблъсна грубо ръката му и се изкатери сама, след което натисна червения бутон и електрическият двигател на триколката започна да издава приглушено бръмчене. Тя завъртя дясната дръжка и машината плавно се понесе към затворената врата с йероглифите, означаващи „НЕОТКРИТА“, като спря малко преди заостреният нос на „Хо Фат 3“ да се докосне до дървото.
Тъмнокожата жена се обърна към Стрелеца, а на лицето й грееше престорена усмивка.
— Хубуу, Роланд — казвам ти „сбогом“ значи и ти пожелавам дълъг живот и приятни нощи. Дано достигнеш проклетата си Кула и…
— Не — отсече спътникът й.
Тя го изгледа изненадано — Дета го изгледа изненадано с искрящите си насмешливи очи, предизвиквайки го да направи нещо, с което да я накара да излезе от кожата си. „Хайде, бяло педерастче такова, да видим за кво те бива.“