Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Въпреки че изгаряше от нетърпение да зърне час по-скоро вратата, тя послуша спътника си, тъй като си спомняше много добре какво се бе случило с майката на Мордред и колко бързо от тялото й не бе останало нищо друго освен една куха обвивка. Връщането й причини почти физическа болка. Роланд й бе казал, че очаква да зърнат Кулата в края на утрешния ден. Тъмнокожата жена се опасяваше, че ако я зърне, навярно ще попадне под властта й и ще се поддаде на вълшебството й. Сега все още имаше възможност за избор — между вратата и Кулата — и бе твърдо решена да избере вратата, ала с всеки изминал ден влиянието на Кулата ставаше все по-силно, а пеещите гласове — все по-сладостни. Всяко забавяне можеше да се окаже фатално.
— Не я виждам — въздъхна отчаяно тя. — Сигурно съм се заблудила. Сигурно няма никаква проклета врата. О, Роланд…
— Не мисля, че си се заблудила — каза й Стрелеца. Говореше с явна неохота, но като човек, който има дълг за изплащане. И това бе самата истина, каза си мъжът — нали той я бе хванал за врата, издърпвайки я в този свят, където тя бе овладяла изкуството да убиваш, бе открила любовта на живота си и сетне я бе изгубила? Не беше ли отговорен той самият за настоящата й мъка? Не беше ли длъжен да й помогне, ако имаше тази възможност? Желанието му да я задържи до себе си — и по този начин да изложи на риск живота й — си беше чиста проба егоизъм и нещо недостойно за стрелец като него.
Нещо повече — беше недостойно за любовта и уважението, които изпитваше към нея. Сърцето му се късаше при мисълта да я остави да си тръгне — тя бе последното късче от неговия странен и изумителен ка-тет, — но ако тя искаше (и се нуждаеше) от това, щеше да се покори на волята й. И си мислеше, че ще съумее да го стори, тъй като бе видял в рисунката на Патрик нещо, което Сузана бе пропуснала. Не ставаше въпрос за нещо, което беше там, а за нещо, което липсваше.
— Погледни — каза нежно Стрелеца, посочвайки нарисуваната врата. — Виждаш ли колко силно се е старал да ти достави удоволствие, Сузана?
— Да! — кимна безногата жена. — Да, разбира се, но…
— Трябваха му десет минути, за да нарисува тази врата, докато повечето му рисунки, колкото и да са добри, му отнемат не повече от три-четири минути. Нали?
— Не разбирам накъде биеш! — Тя почти изкрещя тези думи.
Патрик притегли Ко към себе си и го прегърна, докато наблюдаваше двамата стрелци с широко отворени, изпълнени с безпокойство очи.
— Толкова се е старал да направи това, което искаш, че тук има само врата. Тя се издига съвсем сама, без нещо, което да я поддържа. Няма… няма…
Умът му затърси трескаво правилната дума. След няколко секунди призракът на Ванай я прошепна в ухото му:
— Няма контекст!
За момент тъмнокожата жена продължи да го гледа озадачено, след което пламъчето на прозрението малко по малко започна да проблясва в очите й. Междувременно Роланд сложи ръка на рамото на Патрик и му каза да разположи вратата зад електрическата количка за голф на Сузана, която тя наричаше „Хо Фат 3“.
Момчето с радост се подчини. Най-малкото поставянето на „Хо Фат 3“ пред вратата му даде основания да използва гумичката си. Този път работеше доста по-бързо — почти безгрижно, би казал някой страничен наблюдател, — ала Стрелеца стоеше точно пред него и не мислеше, че Патрик е пропуснал и един-единствен щрих в изображението на малката количка. Накрая нарисува единичното й предно колело и отблясъците от пламъците, играещи по калника му. Сетне остави молива и в същия миг въздухът потрепери. Роланд усети хладния полъх на внезапно появило се течение, а пламъците, които до този момент се издигаха право нагоре, изведнъж се наклониха настрани. След секунда неочакваният порив на вятъра отмина и огънят отново се издигна към нощното небе, ала обстановката вече не беше същата. На около три метра от огъня, зад електрическата количка, се издигаше вратата, която Роланд бе зърнал за последно в Кала Брин Стърджис — в Пещерата на гласовете.
СЕДЕМНАЙСЕТ
Сузана изчака до разсъмване, като първо събра вещите си, а после ги захвърли настрани — с какво ли щеше да й помогне оскъдното й снаряжение (без да споменаваме малката кожена торба, в която се намираха вещите й) в Ню Йорк? Хората щяха да й се присмеят. Не че без тях нямаше да й се присмеят… или да побягнат с писъци при вида й. Тази Сузана Дийн, която щеше да се появи от нищото в Сентрал Парк, нямаше да изглежда като студентка или богата наследница, нито пък като Шийна, Кралицата на джунглата. Не, цивилизованите хора навярно щяха да я сметнат за беглец от някой цирк на уродите. И след като минеше през тази врата, щеше ли да има връщане назад? Никога. Ни-ко-га.