Кралица на въздух и мрак [bg]

— Това не е нещо, което да ти харесва или не. Няма значение. Оставих Марк и Кристина, които обичам, за да бъда крал, но не мога да го понеса. Не мога да живея по този начин. — Кийрън си играеше с тежките си пръстени. — Не мога да живея без тях.

— А те не биха оцелели в Двора. — Адаон поглади замислено брадичката си. — Кийрън, няма да стана крал по две причини. Едната е, че сега, когато ти си на престола, а аз съм до кралицата, можем да работим за мир между светлите и тъмните феи. Кралицата ненавиждаше Араун, но теб не мрази.

— Адаон… — Гласът на Кийрън беше хриплив.

— Не — заяви Адаон твърдо. — Вече успях да накарам кралицата да осъзнае ползата от мир между двете земи, но ако я напусна, за да стана крал на Тъмните земи, тя ще ме възненавиди и отново ще станем врагове.

Кийрън си пое дълбоко дъх. Поляната ухаеше на диви цветя, ала на него му се гадеше, беше му горещо и отчаяно. Как би могъл да живее, без отново да чуе гласа на Кристина? Без да види лицето на Марк?

— Каква е другата ти причина?

— Ти си добър крал — отвърна Адаон. — Макар да си на престола едва от няколко седмици, ти вече направи много добри неща — освободи затворници, постанови по-справедливо разпределение на земите, промени законите за добро. Хората ни са ти верни.

— Значи ако бях некомпетентен крал, като Обан, бих могъл да имам живота, който искам? — каза Кийрън горчиво. — Странна награда за добре свършена работа.

— Съжалявам, Кийрън — рече Адаон и Кийрън знаеше, че наистина го мисли. — Няма обаче никой друг.