Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Имали сте тежка седмица — призна журналистът. — Килти вън от играта ли е?
Президентът кимна.
— Преговаря с Министерството на правосъдието и с жертвите.
— Големият проблем беше да върнем пазарите в нормално състояние — каза Райън. — Ето кое бе истинският…
— Какви ги говорите? Те убиха хора! — запротестира Холцман.
— Боб, защо цяла седмица не оставихте на мира историята с Уолстрийт? По дяволите, истински страшното в атаката им срещу нас беше начинът, по който те съсипаха финансовите пазари и обезцениха долара. Трябваше да се оправим най-напред с това.
Боб Холцман прие аргумента.
— Дявол да го вземе, как успяхте да го направите?
— Божичко, кой би си го помислил? — запита Марк Грант. Звънецът току-що оповести края на намаления търговски ден. Индексът Дау беше под нивото само с четири и една четвърт пункта след четиристотин милиона продадени акции. Показателят на „500-те стандартни и слаби акции“ всъщност отбелязваше незначително покачване, както и този на НАДАК, понеже водещите компании се поддадоха повече на общата истерия, отколкото дребните риби. Но пазарът за бонове бе най-добре и доларът се стабилизира. От друга страна, японската йена понесе страховито поражение спрямо всички западни валути.
— Промените с боновете ще дръпнат надолу фондовите борси другата седмица — подхвърли Уинстън, който разтриваше лицето си и благодареше на провидението за този късмет. Остатъчната нервност на пазара щеше да насърчи хората да потърсят по-сигурни места за парите си, макар че силният долар щеше бързо да подобри положението.
— До края на седмицата ли? — питаше се Грант. — Може би. Не съм много убеден. Много от промишлените акции са все още обезценени.
— Ходът ви със „Ситибанк“ беше великолепен — заяви председателят на Федералния резерв и седна до брокерите.
— Тя не заслужаваше удара, който получи миналата седмица, и всички го знаеха. Просто пръв купих техни акции — отвърна Уинстън прозаично. — Освен това накрая спечелихме от сделката. — Опита се да не прозвучи Твърде самодоволно. Ставаше дума за просто поредното прилагане на психологията: направи нещо логично и същевременно неочаквано и така постави началото на кратка тенденция, от която после се реализира печалба. Бизнес, нищо необичайно.
— Имате ли представа как се е справила „Колумб груп“ днес? — попита министър Фидлър.
— С около десет отгоре — отговори му Грант, като имаше предвид десет милиона долара, прилично представяне предвид обстоятелствата. — Следващата седмица ще се справим по-добре.
Към тях се приближи агент от ФБР.
— Обадиха се от ДКД. Регистрирането на данните върви нормално. Изглежда, тази част от системата отново е в изправност.
— А Чък Сърлс? — поинтересува се Уинстън.
— Ами направо разглобихме апартамента му. Имаше две брошури не за другаде, а точно за остров Нова Каледония. Той е част от Франция, така че французите сега го търсят.
— Искате ли един добър съвет?
— Господин Уинстън, винаги приемаме съвети — отвърна агентът с широка усмивка. Атмосферата в залата бе заразителна.
— Търсете го и на други места.
— Проверяваме всичко.
— Кажи, Бъз — подкани го президентът, когато вдигна слушалката. Райън, Холцман и двама тайни агенти видяха как СКАЧАЧА затваря очи и изпуска дълга въздишка. Докладваха му от Уолстрийт през целия следобед, но за него нещата не бяха официални, докато не ги чу от министър Фидлър. — Благодаря ти, приятелю. Моля те, уведоми всички, че аз… Чудесно, благодаря. До довечера. — Той затвори телефона. — Джак, ти си истински приятел, когато вилнее буря.
— Остана още една буря.
— Нима с това приключва всичко? — попита Холцман, който не разбра добре думите на Дърлинг.
Отговори му Райън:
— Още не знаем.
— Но…
— Но инцидентът със самолетоносачите може да бъде окачествен като злополука, а колкото до подводниците, няма да знаем със сигурност какво се е случило, докато не огледаме корпусите. Над тях има четири хиляди и петстотин метра вода — обясни му Джак, а нещо в него се сви, задето трябваше да казва такива неща. Ала ставаше въпрос за война, а войната е нещо, което човек се опитва да избегне. „Ако е възможно“ — напомни си той. — Има възможност и двете страни да отстъпят, да отпишем всичко като недоразумение вследствие на действията на няколко човека, които не са били упълномощени за това, и ако те оберат калая, никой друг няма да умре.
— И ми казвате всичко това?
— То те впримчва, нали? — попита го Джак. — Ако преговорите в Държавния департамент излязат успешни, ще имаш избор, Боб. Можеш да ни помогнеш да запазим тези неща в тайна или на съвестта ти да тежи кървава война. Добре дошъл в отбора, господин Холцман.