Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Сред хаоса от греди и подпори, издигащи се на коси ъгли, бяха вградени здрави стълби, за да улеснят поддържането на плаващия съд. По заскрежените стъпала ясно се виждаха дълбоко набитите вълчи и кучешки стъпки, водещи нагоре.
През бъркотията от греди и подпори шуртеше вода и показваше ясно колко крехки и паянтови са уличката и къщите горе.
Сену беше начело, Турули и Мок след него — лейди Енви след тях. Заизкачваха се бавно и предпазливо.
Провряха се през широк люк и се озоваха в тъмния основен етаж на една от къщите. Покрай трите стени на помещението бяха струпани покрити със зебло хранителни продукти. Имаше и няколко големи каци. Вдясно имаше двукрила врата, отворена, явно от Баалджаг и Гарат, а зад нея се виждаше покритата с калдъръм уличка.
Въздухът беше леден.
— Може би ще си струва — каза Мок — да огледаме всички къщи, етаж по етаж, да видим коя постройка е най-здрава и годна за живеене. В складовете, изглежда, е останало доста и можем да го използваме.
— Да, да — отвърна разсеяно лейди Енви. — Тези дреболии ги оставям на теб и братята ти. Предположението, довело ни до този път обаче, се обляга на непровереното все още убеждение, че тази измишльотина на всяка цена ще ни откара на север, през цялата ширина на залива Корал и следователно до града, който е нашата цел. Изглежда, че аз единствена ще трябва да се потормозя точно с този проблем.
— Както желаете, господарке.
— Дръж се прилично, Мок! — сопна се тя.
Той сведе маскираната си глава в мълчаливо извинение.
— Слугите ми, изглежда, се самозабравят. Само помислете на какво съм способна, ако съвсем се ядосам, вие тримата. Междувременно смятам да се поразходя по тази тъй наречена градска улица. — Обърна се и тръгна към изхода.
Баалджаг и Гарат стояха на три крачки от къщата. Дъждът плющеше по широките им гърбове толкова силно, че се пръскаше на мъглива пяна. Двете животни се бяха обърнали срещу някаква самотна фигура, застанала в сумрака на таванската капандура на отсрещната къща.
В първия миг лейди Енви едва не въздъхна, но фактът, че не позна фигурата, я порази.
— О! За малко да кажа: „Скъпи ми Туул, значи си ни изчакал все пак!“ Но виж, ти не си Туул, нали?
Т’лан Имасс пред тях беше по-нисък и по-набит от Туул. Три грамадни меча от черно желязо бяха пронизали немрящия воин, два забити в гърба, а третият — отстрани. Счупените ребра стърчаха през черната, покрита със сол кожа. Прогнили ивици кожа висяха от дървените дръжки на мечовете, а от ръждясалите остриета все още се къдреха струйки магия.
Чертите на воина изглеждаха необичайно груби и сурови, челната кост изпъкваше над широките скули. Кучешките му зъби бяха обковани с патинирана мед. Т’лан Имасс не носеше шлем. Дългата му бяла коса се спускаше от двете страни на широкото безбрадо лице, натежала в краищата от зъби на акула.
„Страховито, ужасно привидение“, каза си наум лейди Енви. После попита вежливо:
— Имаш ли си име, Т’лан Имасс?
— Чух призива — отвърна й воинът с определено женски глас. — Дойде от място, съвпадащо точно с целта, която вече си бях избрала. На север. Вече не е далече. Ще се явя на Втория сбор и ще изрека словата си. Ще кажа, че аз съм Ланас Тог, изпратена да донесе вестта за съдбата на Ифейл Т’лан Имасс и на моите Керлум Т’лан Имасс.
— Колко трогателно — каза лейди Енви. — И каква беше съдбата им?
— Аз съм последната от Керлум. Ифейл, които дойдоха при първия ни зов, бяха унищожени почти до крак. Малцината, които останаха, не могат да се измъкнат от конфликта. Аз самата не очаквах, че ще оцелея. Но оцелях.
— Ужасен конфликт, явно — отбеляза кротко лейди Енви. — И къде стана това?
— На континента Асейл. Нашите загуби: двайсет хиляди осемстотин и четиринайсет Керлум. Двайсет хиляди и двеста Ифейл. Осем месеца битка. Загубихме войната.
Лейди Енви дълго помълча, после каза:
— Изглежда, най-после сте си намерили Джагътски тиран, който може да ви се опълчи, Ланас Тог.
Т’лан Имасс килна глава.
— Не беше Джагът. Човек беше.
Четвърта книга
Спомени от лед
Първи вътре, последни навън.