Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Харадас се усмихна широко.
— Убедена съм, че ще се зарадват и ще са изключително поласкани от компанията ви, Хвърлячко на кости.
— Да не би да сте прекалено щедра от тяхно име, магьоснице?
— Ни най-малко, уверявам ви. Радвам се, че въпросът се реши толкова леко…
— Тягостна работа е това събиране — промърмори Силвърфокс.
Харадас примигна, но бързо се овладя и продължи:
— А сега позволете да ви представя новия Щит-наковалня на Сивите мечове капитан Норъл.
Жената воин се поклони.
— Хвърлячко на кости. — Поколеба се, после лицето й се вкочани от решимост. — Сивите мечове се заклеха на Тогг, Вълка на зимата и на Фандърей, Вълчицата на Зимата.
— Интересен избор — каза Силвърфокс. — Любовници, които са се изгубили за цяла вечност, но дваж заклетият ви отряд ги обединява духовно. Дързък и смел жест, Щит-наковалня.
— Хвърлячко на кости, Тогг и Фандърей вече не са изгубени един за друг. Всеки от тях най-сетне е уловил миризмата на другия. Поведението ви, изглежда, показва, че не знаете за това, което ме обърква.
Беше ред на Силвърфокс да се намръщи.
— Защо? Не храня никакъв особен интерес към древни вълци-богове… — Думите й изведнъж заглъхнаха.
Щит-наковалня заговори отново:
— Призовнице на Втория сбор на Т’лан Имасс, най-официално ви моля да отстъпите Т’лан Ай — децата на нашите богове.
Мълчание.
Силвърфокс се взря в командира на Сивите мечове и лицето й потръпна.
— Вие не разбирате — прошепна тя. — Имам нужда от тях.
Щит-наковалня килна глава.
— Защо?
— З-за… дар. За… отплата. Заклела съм се…
— Пред кого?
— Пред… пред себе си.
— И по какъв начин са замесени Т’лан Ай в този дар? Вярно, те са тичали с Т’лан Имасс. Но не могат да бъдат притежавани. Не и от Т’лан Имасс. Не и от вас.
— Но са били включени в Ритуала на Телланн, на Първия сбор…
— Точно така, били са включени. Поради невежество. Привързани с вярност и обич към живите Имасс. Поради което са изгубили душите си. Вижте, моите богове идат и в техните викове — които вече ме навестяват нощем в сънищата ми — искат… да им се върнат.
— Налага се да ви откажа — заяви Силвърфокс. — Докато Тогг и Фандърей не дойдат лично, в плът, не покажат своята сила и не изразят ясно волята си, няма да отстъпя Т’лан Ай.
— Рискувате живота си, Хвърлячко на кости…
— Нима вълците-богове ще обявят война на Т’лан Имасс? Нима техните Т’лан Ай ще се хвърлят към гърлата ни, Щит-наковалня?
— Не знам. Ще ви се наложи да отговаряте за решението, което взехте. Но се боя за вас. Тогг и Фандърей са възвисени зверове. Душите им са непонятни за такива като мен и вас. Кой може да предрече какво се таи в сърцата на тези същества?
— Къде са те сега?
Щит-наковалня сви рамене.
— На юг. Изглежда, всички ще се съберем в Панион Домин.
— Значи все още имам време.
— Постигането на вашия „дар“ би могло да ви убие.
— Винаги честна сделка — промълви почти на себе си Силвърфокс.
Двете пехотинки се спогледаха при тези думи, легендарни сред Воинството на Едноръкия.
Баргастката жена беше дошла при тях и стоеше на няколко крачки встрани. Острите й тъмни очи следяха напрегнато разговора между Щит-наковалня и Силвърфокс. Когато всички замълчаха, тя се изсмя гърлено и привлече вниманието им.
— Колко лошо, че не се е намерил нито един мъж за тази прекрасна компания. Като ви гледам, ми напомняте за най-величавата мощ на този свят. Малазански пехотинки, Щит-наковалня на Сивите мечове, вещица и магьосница. А сега, за да довършим картинката, и дъщеря на Белоликите баргасти… която ви носи храна и вино.
Двете пехотинки скочиха ухилени.
— И искам да клюкарствам! — извика Хетан. — Щит-наковалня! Итковиан вече не се придържа към клетвите, нали? Мога да легна с него…
— Стига да го хванеш — отвърна с вдигната вежда Сивият меч.
— И петдесет крака да имаше, пак ще го хвана! Силвърфокс! Какво ще кажеш за Круппе, а?
Гадателката на кости примига.
— Какво да кажа?
— Ти си едра жена. Можеш да го заклещиш отгоре! Да го накараш да поскимти!
— Ужасно!
— Признавам, че е позакръглен, дребен и мазен, но е умен, нали? А острият ум сгорещява кръвта. Чувала съм, че макар да приличаш на жена, си останала дете в най-главното. Събуди страстта у себе си, момиче! Твърде дълго ти правиха компания немрящите и съсухрените! Стисни го копието с две ръце, тъй викам аз!
Силвърфокс бавно поклати глава.