Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Прекъсванията са нежелани!
— Моите извинения, сър…
— Почакай! Ти си оня — Итковиан! Защитникът на Капустан!
— Провалилият се защит…
— Да, да, всички вече чуха какво е станало на срещата. Когато те нарисувам, ще се постарая на всяка цена да изразя този благороден провал — в стойката ти може би, в онова, на което се спират очите ти. Малка чупка в раменете, да, мисля, че вече се сещам. Точно така. Великолепно.
— Вие малазанец ли сте?
— Разбира се, че съм малазанец! Бруд да дава пет пари за история? Не дава. Но старият император! О, да, той даваше, и още как! Художници с всяка армия! На всяка кампания! Творци с най-чист талант, с остър взор — да, смея да го заявя, гении. Такива като Ормулогун от Ли Хенг!
— Боя се, че не съм чувал това име. Бил е художник на Малазанската империя, така ли?
— Бил? Той е! Аз съм Ормулогун от Ли Хенг, разбира се. Винаги подражаван, но надминат — никога! Ормулогун серайт Гъмбъл!
— Впечатляваща титла…
— Не е титла, тъпако. Гъмбъл е моят критик. — Той махна на краставата жаба и й каза: — Запомни го добре, Гъмбъл, за да забележиш гениалната ми бъдеща интерпретация. Стои изправен, нали? Но костите му все едно че са от желязо, бремето им е като от сто хиляди тела… или души, за да съм по-точен. А чертите на лицето му, а? Вгледай се внимателно, Гъмбъл, и ще видиш този човек в пълната му мяра. И запомни това, макар че ще уловя всичко, което представлява той, на платното, изобразяващо историческата среща извън Капустан, помни това… в този образ ще съзреш, че Итковиан все още не е приключил.
Итковиан се стъписа.
Ормулогун се ухили.
— О, да, притеснен си, че виждам всичко толкова добре, нали? Е, хайде, Гъмбъл, изплюй коментара си, защото знам, че приливът се надига! Хайде!
— Ти си луд — лаконично отбеляза краставата жаба. — Простете му, Щит-наковалня, той размеква боята в устата си. Отровила му е мозъка…
— Отровен, смачкан, маринован, да, да. Чул съм всичките ти вариации, гади ми се от теб!
— Гаденето може да се очаква — каза жабата и примига сънено. — Щит-наковалня, никакъв критик не съм. Само един скромен наблюдател, който, при възможност, говори от името на множеството с вързани езици, иначе известно като простолюдие, или по-точно — сган. Публика, разберете, която е напълно неспособна да се самоосъзнае или да се изрази аргументирано, вследствие на което притежава потискащо вулгарни вкусове, след като не е заявила какво наистина харесва, въпреки че само тя си го знае. Моят скромен дар, следователно, се разполага в комуникацията на естетическата рамка, върху която се саморазпъват творците на изкуството.
— Ха, колко си мазен! Ха! Мазник такъв! На ти една мушичка! — Ормулогун бръкна с оцапаните си с боя пръсти в кесията на хълбока си, извади една конска муха и я подхвърли на жабока.
Все още живото, но с откъснати крилца насекомо тупна точно пред Гъмбъл, който скочи и го глътна.
— Та както казвах…
— Един момент, моля — прекъсна го Итковиан.
— Един момент ще ви отстъпя — заяви жабата. — Стига да притежава възхитителна краткост.
— Благодаря. Ормулогун, казвате, че за императора на Малаз е било практика да зачислява художници към армиите си. Предполага се, за да отразят исторически моменти. Но Воинството на Едноръкия все пак не е ли обявено извън закона? В такъв случай за кого рисувате?
— Отразяването на остракизма е съществено! А и нямах голям избор, освен да придружа войската. Какво искате да правя, да рисувам залези по калдъръмите на Даруджистан за жалко препитание ли? Озовах се на лош континент! Колкото до тъй наречената общност на художниците и техните патрони в тъй наречения град Пейл, и техните тъй наречени стилове на изразяване…
— Мразеха те — каза Гъмбъл.
— И аз ги мразех! Я ми кажи, видя ли каквото и да е, достойно за упоменаване в Пейл? А? Видя ли?
— Имаше една мозайка…
— Какво?
— За щастие, творецът, на когото се приписва, отдавна е умрял, което ми позволява да избегна възхвалата му.
— И наричаш това „избягване“? „Изглежда обещаващо…“ Не каза ли точно това? Много добре знаеш какво точно каза веднага щом онзи суетен домакин спомена, че художникът е умрял.
— Всъщност доста комично е да се каже такова нещо — отбеляза Итковиан.
— Никога не се шегувам — заяви жабата.
— Но се лигавиш понякога! Ха! Мазньо такъв! Ха!
— Що не вземеш да посмучеш някоя бучка боя? Ей от оная, с живака. Много вкусна изглежда.
— Ти просто искаш да умра — измърмори Ормулогун и взе една мека бучка боя. — За да избегнеш възхвалата ми.
— Щом казваш.
— Същинска пиявица си, знаеш ли? Не се отлепваш от мен. Лешояд.