Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Браво — промълви тя, но това беше доста слаб комплимент за един гений, нали? Ето защо Сузана се наведе напред, прегърна го и го целуна силно по устата. — Патрик, страхотно е!
Кръвта нахлу толкова бързо в лицето му, че отначало тя се разтревожи да не би художникът да получи инфаркт въпреки крехката си възраст. Той обаче се усмихваше, докато в същото време й подаваше албума с едната си ръка и я подканваше да откъсне портрета си с другата. Искаше тя да го вземе. Искаше да й го подари.
Сузана откъсна листа много внимателно, питайки се какво ли ще стане, ако случайно го разкъса — ако разкъса изображението си — по средата. Патрик я наблюдаваше с безизразно лице. Нямаше начин да е пропуснал пъпката й — отвратителният цирей, загрозяващ лицето й, бе цъфнал до устата й, преди да срещнат младия художник, — пък и портретът й бе нарисуван с почти фотографска точност. Сега от пъпката не бе останала и следа — пръстите й напипваха единствено гладка кожа на мястото й, — ала явно този факт ни най-малко не учудваше момчето. Изводът беше очевиден — изтривайки я от белия лист, талантливият им спътник я бе заличил и от съзнанието и паметта си.
— Патрик?
Той я погледна и безногата жена забеляза, че на устните му грее усмивка. Радваше се на щастието й. А Сузана наистина беше много щастлива и обстоятелството, че в същото време е изплашена до смърт, ни най-малко не променяше този факт.
— Ще нарисуваш ли нещо друго за мен?
Той кимна. Надраска набързо нещо в скицника си, след което го обърна към нея:
Спътницата му остана загледана във въпросителната в продължение на няколко секунди, сетне впери поглед в момчето, което бяха спасили от Дондейл. Направи й впечатление, че пръстите му стискат гумичката — удивителния му нов инструмент — толкова силно, че кокалчетата им са побелели.
— Искам да ми нарисуваш нещо, което го няма тук — рече тъмнокожата жена.
Патрик килна глава настрани и й хвърли озадачен поглед. Сузана не можа да се въздържи и се усмихна, въпреки че сърцето й сякаш всеки миг щеше да изскочи от гърдите й — Ко гледаше по абсолютно същия начин, когато не беше сигурен какво искат да му кажат.
— Не се тревожи, ей-сегичка ще ти обясня — добави тихо тя.
Точно това и направи. Патрик я слушаше внимателно. По едно време Роланд чу гласа й и се събуди. Той стана, приближи се до тях и се загледа в лицето й на мъждукащата светлина от тлеещия огън, сетне отмести очи, ала в следващия миг внезапно се обърна отново към нея, стрелвайки я с невярващ поглед. До този момент тя не бе сигурна, че Стрелеца ще забележи промяната — мислеше си, че магията на Патрик е способна да изтрие спомена за пъпката и от неговата памет.
— Сузана, лицето ти! Какво е станало с…
— Тихо, Роланд, ако ме обичаш.
Мъжът се подчини. Безногата жена се обърна към момчето и отново заговори — шепнешком, ала настоятелно. Художникът я слушаше и тя видя как пламъкът на разбирането постепенно озарява очите му.
Стрелеца хвърли още съчки в огъня, без някой да го е молил за това, и скоро малкият им лагер засия ярко под отрупания със звезди небосвод.
Накрая Патрик надраска две думи вляво от въпросителния знак:
Сузана хвана Роланд за лакътя и го накара да застане пред момчето. Мъжът бе висок към метър и осемдесет и осем. Той я взе в обятията си и тя вдигна ръка на около осем сантиметра над главата му. Патрик се усмихна и кимна.
— И виж какво трябва да има на нея — допълни тъмнокожата жена и взе една съчка от огъня и я прекърши в коляното си, сдобивайки се със собствен инструмент. Спомняше си символите, ала щеше да бъде най-добре да не мисли прекалено много за тях. Прекрасно знаеше, че трябва да бъдат абсолютно точни, иначе вратата, която искаше Патрик да нарисува за нея, или щеше да я отведе на някое друго място, или изобщо нямаше да се отвори. Ето защо, веднага щом започна да чертае в смесицата от пепел и прах на земята, тя се зае да го прави с бързи, отривисти движения, без да поглежда към символа, който току-що е нарисувала, защото се боеше, че ако го направи, всичко ще й се стори грешно и несигурността щеше да започне да я разяжда отвътре като коварна болест. Дета — безочливата, устата Дета, която я бе спасявала в доста ситуации — можеше да излезе на преден план и да довърши започнатото, ала Сузана не искаше да допуска това. В дълбините на сърцето си тя се боеше да се довери на арогантната си двойница, защото Дета можеше да прати всичко по дяволите — и то само заради злобната наслада от това да я прецака. Не можеше да се довери и на Роланд, който пък би могъл да я задържи поради причини, чието естество и той самият не разбираше напълно.