Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Не, просто Патрик ги бе преместил по-близо. Беше ги преместил по-близо, като ги бе нарисувал по-големи.
Когато ръката, държаща розовата гумичка, почти докосна хартията, жената отдръпна пръстите си — художникът трябваше да свърши сам цялата работа, бе абсолютно сигурна в това. Тя отново му показа с жестове какво иска, той отново не я разбра и Сузана повтори пантомимата си, сочейки пъпката край устата си.
— Накарай я да изчезне, Патрик — рече, изненадана от увереността си. — Грозна е, затова я накарай да изчезне. — Отново започна да жестикулира, сякаш търкаше нещо във въздуха. — Изтрий я.
Този път момчето я разбра — безногата жена видя блясъка в очите му. Той вдигна гумичката — беше идеално розова, без нито едно петънце от графит по нея — и изгледа Сузана с вдигнати вежди, като че ли я питаше дали е сигурна за това, което иска.
Тя кимна.
Патрик допря гумичката до нарисуваното петънце и започна да го търка — отначало доста колебливо, ала щом видя какво става, заработи с доста по-голяма самоувереност.
ЧЕТИРИНАЙСЕТ
Сузана отново усети познатите тръпки, но за разлика от преди, когато обливаха цялото й тяло, сега бяха концентрирани само на едно място — вдясно от устните й. Когато движенията на Патрик станаха по-енергични, тръпките отстъпиха място на нетърпим сърбеж и тя трябваше да забие нокти в земята, за да не започне да се чеше като обезумяла. Желанието беше толкова силно, че й се искаше буквално да разкъса цирея, ако ще и оттам да изригнеше фонтан от кръв.
„Ще свърши до няколко секунди, трябва да свърши, трябва, о, мили Боже, моля те, НЕКА СВЪРШИ ПО-СКОРО…“
Междувременно Патрик сякаш напълно бе забравил за нея. Той се взираше съсредоточено в рисунката си, а косата му беше паднала над лицето му, засенчвайки по-голямата част от него. Явно бе погълнат изцяло от новата си играчка. Той триеше внимателно… сетне малко по-силно (сърбежът се усили)… след което движенията му отново станаха нежни и прецизни. Сузана искаше да запищи — вече я сърбеше навсякъде. Главата й пламтеше, както и очите й — сякаш ято комари се бяха напъхали под тях и я хапеха болезнено, — а зърната на гърдите й се бяха втвърдили до такава степен, че й причиняваха неизмерима болка.
„Ще се разнищя, не мога повече, не издържам, трябва да се разпищя…“
Тя си пое дъх, за да направи точно това, когато сърбежът внезапно изчезна. Болката също изчезна. Безногата жена посегна към бузата си, ала изведнъж се поколеба и ръката й застина във въздуха.
„Не смея.“
„По-добре го направи! — възмути се Дета. — След ’сичко, през което премина — през което преминахме — би трябвало да имаш достатъчно кураж да пипнеш собствената си мутра, жълта кучко!“
В този миг пръстите й се допряха до кожата й. До гладката й кожа. Пъпката, която й бе създала такива главоболия, откакто бяха напуснали Тъндърклап, най-накрая беше изчезнала. И Сузана знаеше, че когато се погледне в огледалната повърхност на някое езерце (или дори локвичка), нямаше да види дори и белег на мястото й.
ПЕТНАЙСЕТ
Патрик поработи още известно време — първо с гумичката, после с молива и накрая отново с гумичката, — но безногата жена не усети нито сърбеж, нито болка. Сякаш бе престанала да усеща каквото и да било след преминаването отвъд определена критична точка. Тя се зачуди на колко ли години е бил Патрик, когато Дондейл изрязал гумичките на моливите му. На четири? На шест? Със сигурност не е бил много голям. Жената бе сигурна, че първоначалното му изумление при вида на гумичката, която му бе показала, бе абсолютно искрено, и въпреки това не можеше да се отрече, че момчето боравеше с нея като истински професионалист.
„Може би е същото като да караш колело — помисли си Сузана. — След като веднъж се научиш, отучване няма.“
Тя се въоръжи с цялото си търпение и зачака. След пет изключително дълги — и сякаш безкрайни — минути усилията й бяха възнаградени. Усмихнат, Патрик завъртя скицника и й показа рисунката. Пъпката бе напълно заличена и мястото, където се бе намирала, изглеждаше досущ като останалата част от лицето й. Безногата жена забеляза, че момчето се е постарало да отстрани всички следи, които гумичката бе оставила на листа.