Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Таверне остана като закован на мястото, толкова силно беше стъписването му. Краката му сякаш пуснаха корени в мраморния под. Ришельо пък продължи пътя си. Щом стигна до вратата на Огледалната зала, където го очакваше лакеят му, извика „към Люсиен!“ и изчезна.
137.
Припадъците на Андре
Щом Таверне дойде на себе си и усети още по-силно дълбочината на нещастието си, осъзна, че е настъпил моментът за обяснения с дъщеря му — причината за всички тревоги. Ето защо, като кипеше от гняв и негодувание, се отправи към жилището на Андре.
Младото момиче тъкмо довършваше тоалета си и беше вдигнало двете си закръглени ръце, за да прибере зад ушите си два немирни кичура. Тя чу стъпките на баща си в преддверието точно когато се канеше да излиза с книга под мишница.
— А, добър ден, Андре — каза господин Дьо Таверне. — Излизате ли? Но вие не можете да се обличате сама, Андре, това ви затруднява и вреди! Една жена, която се облича така просто, няма успех в двора! Бях ви дал препоръка да постъпите иначе.
— Простете ми, татко, госпожа дофината ме очаква.
— Уверявам ви, Андре — разгорещи се баронът, — че ако се обличате така просто, ще станете смешна. Присмехът убива човека — навсякъде! А още повече — в двора.
— Ще обмисля думите ви, господине, но засега госпожа дофината ще ме извини, че се обличам по-простичко в името на това, че бързам, за да съм навреме при нея.
— Вървете тогава, но, моля ви, върнете се, щом се освободите. Ще водим сериозен разговор.
— Да, татко — каза Андре и се опита да продължи пътя си.
— Чакайте, чакайте — извика баронът, като я поглъщаше с очи. — Не можете да излезете така. Забравили сте да си сложите червило, госпожице, а бледността ви е направо отблъскваща.
— Така ли, татко? — попита Андре и се спря.
— Ама наистина, за какво мислите, като се гледате в огледалото? Бузите ви са бледи като восък. Около очите ви има тъмни кръгове! Не се излиза така, госпожице! Видът ви ще уплаши хората.
— Нямам време да променям нищо в тоалета си, татко. Бързам.
— Това е страшно, отвратително е! — продължи да вика Таверне, като вдигна рамене. — На този свят има само една такава жена и се случи така, че това е дъщеря ми! Ама че лош късмет! Андре, Андре!
Но Андре беше вече по стълбата. Тя се обърна.
— Поне кажете, че сте болна — посъветва я Таверне. — Бъдете интересна, щом не желаете да сте красива!
— О, що се отнася до това, така ще ми бъде лесно да последвам съвета ви. Ще кажа, че съм болна, без да лъжа, той като наистина в момента се чувствам зле.
— Добре! — промърмори баронът и добави: — Само това липсваше сега, да се разболеете…
А после процеди през зъби:
— Чумата да ги вземе тези превзети жени!
Баронът се върна в стаята на дъщеря си и започна старателно да търси нещо, което би подкрепило догадките му и би му изградило окончателно мнение.
Огрявана от слънцето, залитаща и необяснимо уморена, търсеща къде да се подпре и бореща се с непознато досега неприятно усещане, Андре успя да се добере до чакалнята на Трианон. Госпожа Дьо Ноай стоеше пред кабинета на дофината и с една дума даде на Андре да разбере, че е закъсняла и че я очакваха.
Всъщност първият четец на принцесата беше абат. Той често обядваше с Нейно кралско височество, която неведнъж оказваше подобни благоволения на свои близки приятели.
Андре влезе. Дофината като всички хора на света си имаше лоши дни — тогава я болеше глава и проявяваше капризи. Разговорът с абата я беше заинтригувал, а сега, след него, книгата на Андре й се стори скучна. Ето защо тя каза на втория си четец, госпожица Дьо Таверне, да бъде точна и добави, че това е най-вече в неин интерес.
Андре, разстроена и потисната, наведе глава така, сякаш всеки миг щеше да умре. Затвори очи и загуби равновесие. Ако не беше госпожа Дьо Ноай, момичето щеше да падне на земята.
— Колко сте неиздръжлива, госпожице — прошепна госпожа Етикет.
Андре не отговори.
— Но, херцогиньо, тя се чувства зле! — възкликна дофината и стана, за да се притече на помощ на Андре.
— Не, не! — живо протестира Андре, чиито очи бяха пълни със сълзи. — Добре съм, Ваше височество, или поне се чувствам малко по-добре.
— Но тя е бледа като кърпичката си, херцогиньо, вижте я! О, наистина, аз съм виновна! Не трябваше да й се карам! Клето дете, седнете, аз искам това!
— Госпожо…
— О, но аз заповядвам! Хайде! Дайте й вашето сгъваемо столче, абате!
Андре седна и малко по малко под влияние на нежната добрина на дофината умът й се поизбистри, духът й се поуспокои и руменина отново заля бузите й.