Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Добавете също, че за самия него не е много прилично да идва…
Но точно в това време по стълбата се чуха приближаващи се стъпки. Баронът веднага млъкна и изтича навън, за да види кой идваше при дъщеря му. Андре с учудване видя как баща й се прилепи до стената. Почти в същия миг в малкото жилище на Андре влезе дофината, последвана от един мъж, облечен в черни дрехи, който се подпираше на дълъг бастун.
— Ваше височество! — извика Андре и събра всичките си сили, за да стане и да се поклони на дофината.
— Да, малката ми болница! — отговори дофината. — Нося ви кураж и ви водя лекар. Приближете се, докторе. — Ах, господин Дьо Таверне — възкликна дофината, като позна барона, — дъщеря ви е болна, вие не се грижите достатъчно за това дете!
— Госпожо! — заекна баронът.
— Елате, докторе! — продължи дофината с характерната само за нея очарователна доброта. — Премерете пулса, прегледайте тези хлътнали очи, а после ми кажете каква е болестта на моята любимка!
Доктор Луи дълго мери пулса на Андре, а после я разпита какви са оплакванията й.
— Силно отвращение към всякаква храна — отвърна Андре, — внезапни болки в стомаха, призляване, а също и топли вълни, които веднага се качват в главата ми, спазми, сърцебиене, припадъци.
Докато Андре говореше, лекарят ставаше все по-мрачен и помрачен. После пусна ръката й и извърна очи.
— Е, добре, докторе — обърна се принцесата към него, — quid229, както казвате на медицински език.
— Госпожо — отговори лекарят, — болестта на госпожицата е естествена.
— А! Толкова по-добре — отдъхна си принцесата. — В такъв случай не я измъчвайте повече.
— Срещу тази болест не може да се направи нищо.
Сякаш за да избегне по-нататъшни обяснения с принцесата, младият лекар се сбогува, като се извини, че го очаквали и други болни.
— Докторе, докторе — задържа го отново дофината. — Ако не казвате всичко това, за да ме успокоите, имайте предвид, че съм по-болна от госпожица Дьо Таверне. Донесете ми тази вечер хапчетата, които ми обещахте и на които разчитам, за да заспя.
— Ще ги приготвя лично, щом се прибера у дома, госпожо — каза доктор Луи и си тръгна.
Дофината остана още малко при Андре.
— Успокойте се, скъпа ми Андре — каза тя с добродушна усмивка. — Болестта ви очевидно не е много опасна, след като доктор Луи си отиде, без да ви предпише никакви лекарства.
— Толкова по-добре, госпожо — отговори Андре, — това означава, че повече нищо няма да пречи на службата ми при Ваше височество! Но с риск да не се харесам на доктора искам да споделя с вас, госпожо, че се чувствам зле, кълна ви се.
— О, страданието ви сигурно не е толкова страшно, щом лекарят му се присмива! Поспете добре, дете мое! Ще изпратя някого да ви прислужва.
Тя подаде ръката си на Андре и си тръгна, след като — както й беше обещала — я утеши.
139.
Игрите на думи на херцог Дьо Ришельо
Както казахме, херцог Дьо Ришельо се понесе към Люсиен. Графинята лежеше върху софата и даваше обичайните си утринни заповеди на херцог Д’Егийон. Щом вратата изскърца, двамата се обърнаха и се стъписаха, като видяха херцог Дьо Ришельо.
— А! Господин херцог! — провикна се графинята.
— А! Чичо! — възкликна херцог Д’Егийон.
— Аз съм, госпожо! Аз съм, племеннико!
— Значи вие се завръщате…
— Да. Завръщам се — заяви маршалът и се настани в най-удобното кресло, на което беше хвърлил око още при влизането си.
— О-о! — каза графинята. — По всяка вероятност има още нещо, което премълчавате…
— Графиньо, грешите, като ме нападате. Самият аз струвам повече от репутацията си и ако се връщам, виждате ли, правя го, защото… защото ми го диктува сърцето.
Господин Д’Егийон и графинята избухнаха в смях.
— Кълна ви се, че само глупаците не биха разбрали, само те биха се изненадали и биха потърсили другаде причината за вашето завръщане. Наистина, кълна се в честта си, само вие, господин херцог, можете да си отивате и отново да се завръщате. Луда съм от щастие! Знаете ли защо?
— Е, добре, кажете ми.
— Весела съм, маршале, тъй като вашето завръщане е предвестник на доброто време!
Ришельо се поклони.
— Да — продължи госпожа Дю Бари, — вие сте като добрите птици, които предвещават спокойствие, като птиците-поети… как се наричаха тези птици, господин Д’Егийон, кажете! Нали и вие пишете стихове!
— Алциони230, госпожо.
— О-о, сравнението ви е напълно точно. Понеже и сега нося добри новини.
— А! — възкликна графинята.
— Какви са тези новини? — попита Д’Егийон.
— О, дявол да го вземе, много бързате, скъпи херцог — каза графинята. — Дайте възможност на маршала да се подготви.
229
Quid — какво (лат.) — бел.прев.
230
Според древните гърци тези птици прелетявали огромни разстояния, за да си построят гнездата на сигурно място, и затова се считали като предвестници на добри времена и щастливи събития — бел.прев.