Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Е, сега ще можете ли да четете, госпожице? — попита я дофината.
— О, разбира се, надявам се…
Андре отвори книгата там, където беше стигнала предишната вечер, и започна да чете, като се стараеше да нагласи гласа си така, че да звучи най-приятно. Едва ли беше прочела две-три страници, когато пред очите й затанцуваха черни мушици, а буквите затрепериха и станаха нечетливи. Госпожица Дьо Таверне пребледня отново. Дофината, вдигнала глава заради колебливото четене на момичето, извика:
— О, пак ли? Виждате, нали, херцогиньо, че това дете е болно! Ами че тя ще припадне!
Този път самата дофина отвори едно шишенце и даде на Андре да вдъхне миризмата на течността му.
— Андре е болна, херцогиньо! — заяви дофината. — Не искам положението й да се влоши, ако остане тук.
— В такъв случай госпожицата трябва начаса да се прибере в жилището си! — отговори херцогинята.
Абатът се почувства сериозно застрашен от опасността, за която беше споменала госпожа Дьо Ноай. Той живо се надигна от мястото си и благодарение на свободното поведение, за което му даваше право неразположението на една жена, се измъкна на пръсти толкова умело, че никой не забеляза изчезването му.
Андре осъзна, че е почти в ръцете на госпожа дофината, и се засрами, че създава неприятности на една толкова високопоставена особа. Това й даде сили и тя се приближи до прозореца, за да подиша чист въздух.
— О, уверявам ви, госпожо, че вече съм съвсем добре и ще си отида сама, щом Ваше височество е така добра да ме освободи — отговори Андре.
— Да, да! И бъдете спокойна! Повече никой няма да ви се кара, щом сте толкова чувствителна, малка хитруша такава!
Андре се трогна от добротата на дофината, която приличаше на сестринска загриженост. Тя целуна ръката на покровителката си и излезе, докато принцесата я следеше с очи, силно обезпокоена. Щом момичето слезе по стълбата, тя извика от прозореца:
— Не се прибирайте веднага у дома, госпожице! Поразходете се покрай лехите с цветя. Слънцето ще ви подейства добре.
— О, Боже мой, госпожо! Колко любезности ми оказвате! — прошепна Андре.
— Направете ми удоволствието да изпратите при мен абата. Той изучава ботаника. Ето го там, до квадратната фигура с холандските лалета.
За да отиде при абата, Андре беше принудена да направи завой и да мине покрай една леха с цветя. Тя не забеляза, че на двадесет крачки от нея разговаряха двама мъже, единият от които я следеше с поглед, изпълнен с безпокойство и смущение. Те бяха Жилбер и господин Дьо Жюсьо.
— А за да опознаете почвата — каза господин Дьо Жюсьо, когото широко отворената уста на Жилбер продължаваше да заблуждава, — е необходимо да вземете шепа пръст и да я поставите в една цедилка… Както казваше вашият предишен учител, господин Дьо Русо, в природата всичко е аналогия, асимилация и стремеж да се постигне хомогенност.
— О, Боже мой! — извика Жилбер и протегна ръце напред.
— Какво има?
— Тя припадна, господине, тя припадна!
Ужасът и бледността на Жилбер, прибавени към думата тя, щяха да го издадат, ако господин Дьо Жюсьо не беше извърнал очи от лицето на младежа и не беше проследил ръката му. Като погледна в указаната му посока, наистина видя как Андре се свлече до един храст и със сетни сили се довлече до една пейка. После застана неподвижна и почти без дъх.
Това се случи по времето, когато кралят правеше ежедневното си посещение у дофината и на път от Големия за малкия Трианон обикновено минаваше през овощната градина.
И така Негово величество се появи неочаквано на сцената. Забързаният господин Дьо Жюсьо, чийто силует Негово величество едва различи и изобщо не можа да познае поради лошото си зрение, както и сподавените викове на Жилбер, издаващи уплахата му, накараха Луи XV да ускори крачка.
— Какво има? — попита той, като се приближи до пътеката, обградена с храсти, от която го отделяше само една алея с цветя.
— Кралят! — извика господин Дьо Жюсьо, като придържаше Андре.
— Кралят! — прошепна Андре и този път напълно загуби съзнание.
— Но какво има? — настоя Луи XV. — Какво й се е случило?
— Припадък, сир — каза господин Дьо Жюсьо.
Кралят се приближи, позна Андре и потрепери. После извика:
— О, но това е ужасно! Когато човек има такива болести, си остава у дома. Не е благоприлично да се умира така посред бял ден и пред очите на всички!
И като мърмореше под носа си хиляди неприятни неща по адрес на клетата Андре, Луи XV продължи пътя си към павилиона на дофината в Малкия Трианон.
Господин Дьо Жюсьо, който не познаваше предисторията на събитията, се стъписа за миг, но после се обърна и забеляза Жилбер на десет крачки от мястото. Поведението на младежа издаваше страх и безпокойство.