Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Да — каза тя. — Да, наистина е прекрасна. Ти си невероятен художник, Патрик. За мен е страхотно удоволствие да разглеждам картините ти.
Този път той забрави да стисне зъби и усмивката му — била тя лишена от език или не — беше толкова прекрасна, че изведнъж й се прииска да го разцелува. Страховете и тревогите й изведнъж й се сториха незначителни и глупави.
— Мога ли да я задържа?
Художникът закима енергично, след което махна с ръка, давайки й знак да откъсне листа. „Да! Скъсай го! Вземи го! Задръж го!“
Сузана възнамеряваше да направи точно това, когато внезапно се спря. Любовта (и моливът му) я бяха направили божествено красива. Единственото нещо, което помрачаваше съвършенството й, беше черното петно до устата й. Безногата жена обърна листа към него, посочи нарисуваната пъпка, след което докосна тази на лицето си и изохка — дори и най-лекият допир й причиняваше остра болка.
— Само това не ми харесва — каза тя.
Патрик вдигна рамене и разпери ръце. Изведнъж я напуши смях, ала тя успя да го потисне, за да не събуди Роланд. В съзнанието й изплува една реплика от отдавна забравен филм: „Рисувам това, което виждам.“
Изведнъж й хрумна, че той може да се погрижи за това грозно, ужасно, отвратително нещо. Поне на портрета й, де.
„Тогава нарисуваната Сузана Дийн ще се превърне в мой двойник — помисли си тя. — В моята по-добра половина; в моята красива близнач…“
И внезапно разбра…
Всичко? Нима бе разбрала всичко?
Да, но по-късно щеше да го обмисли по-задълбочено. Това, което бе осъзнала, не можеше да се изрази с уравнения от типа на „ако a + b = c, то c — b = a и c — a = b“, но да, бе разбрала всичко. Бе почувствала всичко. Нищо чудно, че Еди и Джейк от сънищата й бяха толкова нетърпеливи; беше не очевидно, а очевадно.
Патрик, който я бе нарисувал.
Само дето това не беше първият път, когато я рисуваха.
Роланд също я бе изтеглил108 в своя свят… с магия.
Еди я бе изтеглил при себе си с любов.
Както и Джейк.
Мили Боже, как бе възможно да прекара толкова време в Средния свят, без да разбере досега какво представляваше катетът и какво означаваше? Ка-тетът бе семейство.
Ка-тетът бе любов.
Да рисуваш означаваше да създадеш картина с помощта на молив или въглен.
Да изтеглиш някого означаваше да го очароваш, да го заплениш, да го изкараш от черупката му.
Патрик — този ням гений, затворен в онази колиба сред снежната шир. Ами сега? Ами сега?
„Сега е моят спасител“ — помисли си Сузана/Одета/Дета и бръкна в джоба си, за да извади стъкленото бурканче, знаейки какво точно ще направи и защо ще го направи.
Когато му подаде обратно скицника, без да е откъснала листа с портрета й, Патрик я изгледа едва ли не с възмущение.
— Не, не — рече му Сузана (с гласа на многото). — Просто искам да направиш едно нещо, преди да взема тази прелестна, безценна картина и да я задържа завинаги, за да ми напомня за това кога и къде.
Тя му подаде една от розовите гумички, които Дондейл бе отрязал. Сега вече знаеше защо го бе направил.
Патрик взе гумичката, която тъмнокожата жена му предлагаше, и я завъртя между пръстите си, сякаш за пръв път виждаше нещо подобно. Сузана бе сигурна, че не е така, ала колко ли време бе изтекло, откакто за последен път бе докосвал молив с гумичка? Кога бе имал последния шанс да се отърве от своя мъчител веднъж завинаги? И защо Дондейл не го беше убил още тогава?
„Защото вампирът е мислел, че след като отстрани всички гумички, вече ще бъде в безопасност, ето защо“ — каза си тя.
Патрик я гледаше озадачено. Явно започваше да се тревожи.
Тъмнокожата жена седна до него и му посочи тъмното петънце. Сетне улови китката на момчето и я приближи до листа. Отначало той се противеше, ала после се отпусна и предаде ръката, държаща гумичката, изцяло във властта на Сузана.
Тя си помисли за онази голяма сянка, която не беше никаква сянка, а огромно стадо рунтави животни, които Роланд бе нарекъл „банноци“. Спомни си как бе помирисала праха, когато Патрик бе започнал да рисува праха. После се сети и за това как стадото сякаш се бе приближило, когато момчето го бе нарисувало по-голямо, отколкото всъщност изглеждаше. Тогава си беше помислила, че очите й са се адаптирали, ала сега се удиви на собствената си глупост. Сякаш очите можеха да се нагаждат към обекти на далечни разстояния, тъй както се адаптираха към тъмнината.
108
Непреводима игра на думи, подчинена на омонимния характер на думите за „рисувам“ и „изтеглям“ (draw). — Б. пр.