Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Бакунин тури ръка върху рамото на приятеля си.
— Ние имаме работа с една лукава жена. Феодора навярно се е надявала на подобно нещо, затова е изпратила слугинята си, а тя е отпътувала но друго направление.
— Вие няма защо да се боите — обърна се Бояновски към Леония. — Но пък трябва да отговаряте на всички въпроси, които ще ви задаваме.
— Ще отговарям — каза Леония.
След това Бакунин се приближи до умиращия пощальон и му каза:
— Човече, ние не сме крадци. Ти си виновен, че стрелях срещу тебе. Но кажи ми, имаш ли семейство, за което ще се погрижим.
Нещастникът отвори уста и каза:
— Жена и две деца.
— Откъде си? — попита го Бакунин, като извади бележника от джоба си.
— От Петербург, живея на улица „Св. Георги“ 5.
— Заклевам ти се, че ще се погрижа за тях. Бог ми е свидетел.
Пощальонът се навдигна малко, продума няколко неразбрани думи и издъхна.
Бакунин затвори очите му. След това помоли Бояновски да го вземат и да го отнесат до някоя дупка, за да го заровят. Всичко свършиха за няколко минути.
Двамата другари се запътиха към Леония, която стоеше неподвижна на мястото си. За да се спаси, тя реши да предаде господарката си.
Бакунин, с револвер в ръка, й каза:
— Вие знаете, че ако кажете истината, не ще ви направим нищо лошо. Кажете ни най-напред откога сте на служба при госпожа Бояновска и как ви е името?
— Аз постъпих при нея няколко месеца преди нещастието с господаря. Казвам се Леония.
— Значи вие сте били вкъщи през оная нощ, когато ме отвлякоха?
— Да, почитаеми господарю, аз видях всичко. Но зная и нещо повече.
Бояновски искаше да зададе още няколко въпроса, но Бакунин го спря, като му каза, че по шосето не бива да правят това. После отидоха и тримата в гората, където продължиха разпитванията.
— Откъде сте взели тази кола?
— Аз трябваше да отпътувам до Москва по заповед на господарката си.
Бояновски погледна въпросително Бакунин.
— Знаете ли целта на това ваше пътуване?
— Не знаех, но се досещах.
— Какво предполагахте?
— Аз си обясних, че за да прекъсне тя пътуването си, сигурно има причини.
— Къде се разделихте с господарката си?
— В една гостилница, която е отдалечена оттук на няколко километра.
— Ах, онази същата, където бяхме се спрели и ние.
— Тя остана там, след като се разделихме. Разменихме си там дрехите и аз се качих в колата.
— Знаете ли къде може да замине господарката ви?
Леония се мъчеше да ги увери, като сложи ръка на сърцето си, че нищо не знае по това.
— От кого бяга тя? — запита Бояновски.
— Тя ми разказваше немного отдавна, че не може да спи, тъй като постоянно вижда сянката на свекърва си. Това непрестанно я измъчва и тя мисли, че като се отдалечи от Петербург, ще престанат да я преследват духовете.
— Духът на моята майка! Чуваш ли, Бакунин, духът на моята майка я преследва! Тя е тази, която уби майка ми!
— Да, тя я уби — каза Леония с увереност.
Бояновски я погледна учудено. Той разбра от думите й, че тя знае нещо от тази тайна.
— Можеш ли да ми разкажеш, момиче, как прекара майка ми последните си дни?
Очите на Леония се изпълниха със сълзи.
— Ах, уважаеми господине, това е лош спомен. Аз се мъчех колкото можех да облекча последните дни на уважаемата госпожа.
— Вероятно жена ми е измъчвала майка ми след моето заминаване?
— Не само я измъчваше, но се отнасяше с нея като с най-лоша жена. Преди да напусне Петербург, вашата майка е казала на жена ви, че синът й е невинен и че тя го е предала на полицията. Отначало жена ви я наричаше лъжкиня и я заплашваше, че ще я даде под съд. Един ден тя повика всичките слуги и ни запита дали сме забелязали нещо ненормално у старата госпожа. Когато й казахме, че не сме забелязали нищо, тя ни изпъди и каза, че ще повика лекари да прегледат дали старата не е полудяла. Няколко лекари констатираха, че старата е луда — освен един, който се казва д-р Греч.
Аз присъствувах лично, когато старата повика д-р Греч и му каза да я прегледа, тъй като от станалите събития напоследък се чувствувала нервна, обаче мислеше, че е напълно здрава.
Докторът, след един разговор от половин час, напусна къщата, като ми каза, че на всекиго пожелава такава памет, каквато има майката на Бояновски.
Като си отиваше, докторът обеща често да навестява старата, но госпожа Бояновска успя да осуети неговите посещения.
— Нещастница! — извика Бояновски раздразнен, като сви дланта си в юмрук. Очите му светеха ядовито.
— Най-после Феодора не можа да търпи старата госпожа в дома си — каза Леония — и затова я затвори в зимника.
— Тази безсрамница е дръзнала така да постъпи с бедната ми майка?! Но защо питам повече! Не стоях ли аз пред гроба й в зимника! Продължете, моля — обърна се Бояновски към Леония.