Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Той шибна конете в галоп.
„И за мене е хубаво, че тя иска да си почине. И аз хубавичко се изморих, а и конете също.“
След четвърт час те пристигнаха пред гостилницата. Гостилничарят ги посрещна. Той беше чул дрънкането на звънците. Почтително свали шапка на важната дама. След като я поздрави с добре дошла, той я заведе в гостилницата, която се осветляваше само от една лампа.
Феодора, след като седна на една маса, започна да се озърта, като че ли търсеше някого.
— Какво обича госпожата — чай или готвено?
— Пригответе чай — отговори Феодора.
Гостилничарят даде нарежданията си да приготвят чай, а той се върна в гостилницата.
Феодора го повика и го попита не е ли пристигнала вчера някоя госпожица.
— Да, тя е на горния етаж, в една малка стаичка.
— Тя е моята слугиня, искам да поговоря с нея.
— Да я повикам ли, щом е тъй?
— Не, аз ще ида при нея.
Феодора взе чантата си и се покачи по тесните стълби за горния етаж.
Щом пристигна горе, посрещна я едно момиче, което държеше в ръцете си лампа, с която осветяваше тъмния салон.
— Вие ли сте, госпожо?
— Аз съм, Леония, заведи ме скоро в стаята ми.
Те влязоха в стаята.
— Значи всичко свърши благополучно? — попита Леония.
— Всичко стана както желаех — каза Феодора, като се опъна на един стол уморена. — Не видях Исидор, което ме много радва. Не искам никога да го видя. Обаче още се страхувам, като не дойде, да не би да ме е предал.
— Той да ви предадем Той толкова много ви обича, уважаема госпожо, че е готов в огъня да се хвърли за вас.
— Глупак! — извика презрително Феодора. — Честите му посещения и ухажванията му ми станаха непоносими. Благодарна съм, че съм тук и че скоро ще напусна Русия завинаги. Ти ще ми направиш, Леония, последна услуга, за която ще ти заплатя 2000 рубли. Ще се качиш на колата, а аз ще остана тука за известно време, за да заблудим тези, които ме преследват.
— Така да бъде, съгласна съм на всичко. Но струва ми се, че няма от какво да се боите, тъй като няма кой да ви преследва. Но щом желаете това, аз се покорявам.
— Тихо! Чувам стъпките на гостилничаря.
В тази минута на прага се показа гостилничарят със самовара.
Щом той излезе, Феодора извади кесията и даде на Леония обещаната сума.
— Тук има 2000 рубли, вземи ги. Ти си ми служила вярно, за което съм ти много признателна. Ние ще се разделим сега и никога не ще се видим. Не се колебай, а обличай моите дрехи. След половин час трябва да си на път. Щом стигнеш в Москва, ако искаш, можеш веднага да се върнеш тук.
Като изпи Феодора чая, двете си размениха дрехите.
— Много добре е, че сме и двете на една височина и като те гледам, мисля, че виждам себе си. Ти ще стигнеш в Москва без всякакви препятствия, в това ти се заклевам. Време е да се разделим.
Феодора слезе долу и заповяда да впрегнат конете. След четвърт час Леония, преоблечена в дрехите на Феодора и с гъст воал на лицето, слезе долу.
Пощальонът бе впрегнал конете и с рог в ръка очакваше нетърпеливо госпожата. След като плати на гостилничаря, Леония се качи в колата. Пощальонът наду рога и колата потегли.
След четвърт час колелото на колата внезапно се счупи.
— По дяволите! — извика пощальонът. — Аз съм прекарал колата през града, но дяволите ще вземат този, който я е поставил на пътя.
Повредата бе по-голяма, отколкото мислеше пощальонът. Единият край на оста бе на земята и не можеше да се вдигне.
Докато се забави за миг около оста, в тъмнината се чу един глас:
— Стой, нито стъпка напред!
Бедният пощальон, като се озърна, видя, че дулото на един револвер бе насочено към него.
Същият глас се повтори.
Пощальонът се разтрепера. Той знаеше, че разбойници често нападат пощата и вярваше, че и сега случаят бе такъв, тъй като караше една богата вдовица. Оставаше му да избере от двете злини едната: или да препусне конете, или да се предаде на тези нощни разбойници. Ако направеше второто, той знаеше, че ще отговаря пред началника си. Затова извади револвер, но преди да си послужи с него, един куршум свирна край ушите му. Той разбра, че тия нощни видения не се боят от нищо и че са готови на всичко.
Нека се върнем половин час назад, за да видим какво стана преди тази случка.
Преди пощальонът да стигне до въпросния пост, двама мъже се бяха изправили до него и се ослушваха. Единият от тях тури ухото си на земята да прислушва.
— Чуваш ли нещо? — попита го другият, облечен богато и обвит до лицето с наметало.
— Нищо не чувам. Всичко е спокойно на шосето. По моята сметка пощальонът трябва да е вече тука, но както изглежда, е закъснял.
Като се изправи от земята, той попита: