Мъртвите сибирски полета

Като се разделяхме, той ми даде една желязна ръкавица като знак за идването му, когато му я изпратя. Оттогава Мортиго ми е бил полезен много пъти, когато съм искал да избавя някой нещастник от тези затвори. Четиринадесет дена след изпращането й той идва при мене. Днес е четиринадесетият ден от изпращането й и тази вечер той трябва да е пристигнал. Ще ни чака на около половин час път оттук. Ще те вземе със себе си на кон. Предводителят на киргизите познава всяка пътека в околностите по-добре от всеки руснак. Той ще те прекара през тези места и след 14 дни ще бъдеш в неговия дом. Можеш да прекараш в неговия шатър колкото обичаш, после ще те заведе до някое пристанище, откъдето ще продължиш пътя си. Нека побързаме сега. Елисавета, ела с мене! Всяка минута е скъпа. Не трябва да оставим киргиза да ни чака.

— И за тебе ще дойде часът за избавление, надявай се на мене — обърна се Вълков към генерала. — Дълго мислих дали пръв тебе да спася или Елисавета. Нея избрах като жена, а ти като мъж можеш повече да понасяш.

Волков тръгна. Кнудзон и Елисавета го последваха. Тя се подпря на Кнудзон, тъй като не можеше да стои на краката си от дългото стоене в килията.

— Вие споменахте за едно дете. Дали е живо то или пък Романов се е погрижил да го премахне от земята?

Очите на Елисавета се изпълниха със сълзи.

— Дали е жив моят син Владимир — не зная нищо. Това именно измъчва майчиното ми сърце. Предчувствувам, че е жив. На идване един човек ми се закле, че ще го потърси и че ще стане баща на Владимир. Той свали маската си и ми каза кой е.

— Кой ли ще е той? — попита генералът.

— Михаил Бакунин — отговори Елисавета.

— Как? Нима водителят на нихилистите, този, когото ненавиждат като убиец!

— Това понятие за него е несправедливо. Този човек не е злосторник и всеки, който го види и разговаря с него, ще се увери, че е най-благородният човек на света. Аз му дадох тогава една амалия, която да предаде на моя син, като го намери. Бакунин ми се закле тържествено, че не ще се спре, докато не намери Владимир. И като го намери, ще му бъде втори баща.

— Наистина ли се закле Михаил Бакунин? — попита Волков, като обърна глава настрана, за да скрие сълзите в очите си.

— Да, закле се.

— Той ще удържи клетвата си. Всичко, което обещава, той точно го изпълнява. Ако детето е било живо, то ще е навярно сега при него. Аз познавам добре своя син и никой не може да ме разубеди.

— Нека го благослови Бог за добрите му дела — каза Елисавета.

Те стигнаха до една желязна врата. Волков ги водеше и те се озоваха на едно открито място пред градината на градския затвор.

Промъкнаха се през вратата на градината и след малко излязоха на шосето. Тук те ускориха ход. Изведнъж се чу писък на птица.

— Не се плашете — каза Волков, — това е киргизкият предводител.

Волков му отговори със същия знак. След няколко минути всички се намираха на полето, осветени от луната. На шосето се виждаше един кон и на него — Мортиго. Той бе облечен особено: облеклото му бе от кожи, една червена кърпа опасваше пояса му. Шапката му бе украсена с различни пера. Държеше в ръцете си пушка и стоеше неподвижен като статуя.