Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Храната, която се даваше на старата, бе много лоша, но аз скришом у носех друга.
— Благодаря ви — каза Бояновски, като стисна сърдечно ръката на Леония. — Довършете, моля, разказа.
— Най-после отровиха майка ви!
— Сама ли й даде тя отровата?
— Тя караше мене да сторя това.
— Как? Тя е искала да ви направи убийца на майка ми?
— Да, за това тя ми обеща една скъпоценност.
— И ти отблъсна предложението й, нали?
— Да — каза Леония, — тъй като исках да спася старата госпожа от отравяне, защото много я обичах. Обещах й привидно, че ще отровя старата, обаче всъщност…
Тук Леония се спря, като погледна Бакунин.
— Какво стори? — запита нетърпеливо Бояновски.
Леония не можеше повече да мълчи. „Не, аз не мога да го мамя повече, трябва всичко да му кажа.“ Като се обърна към Бакунин, тя каза:
— Позволи ми да му съобщя тайната.
— Какво значи това? — извика учудено Бояновски. — Защо те поглежда така това момиче, Бакунин, стига толкова думи?
— Чуй тайната, Бояновски — прекъсна го Бакунин. — Тайната, която пазя досега от тебе. Трупът, който си видял в зимника, не е на твоята майка.
— Нима моята майка е жива! — извика изненадан Бояновски.
След малко той погледна Бакунин строго в очите.
— Ти говориш истината, ти не мамиш, затова кажи ми — жива ли е майка ми?
— Да, тя е жива й ти ще я видиш пак в Петербург.
— Но къде?
— На сигурно и добро място. Бъди уверен, че майка ти отмъсти ужасно на Феодора. Тя се е споразумяла с Леония и всяка нощ й се явява. Има ли по-страшно нещо от това да ти се явява всяка вечер духът на твоята жертва? Бягството на Феодора показва явно, че тя е уплашена от майка ти и бяга не от Петербург, а от сянката на майка ти.
— Ти много се мамиш, ако мислиш, че моето отмъщение ще бъде по-леко.
— Достатъчно вече говорихме по това, сега да побързаме към гостилницата, докато Феодора не е избягала оттам.
Бояновски поблагодари на Леония за грижите, които е положила за майка му.
— Бог да те възнагради за всичко това — каза й той. — Сега всичко е наред. Остава да видим къде ще настаним това момиче, защото то не бива да се върне в гостилницата. Трябва да го настаним някъде и утре с първа поща да тръгне за Петербург.
— Добре, но къде? — попита Бояновски.
— Можем да я изпратим в най-близкото село. Но ние не ще можем да я съпроводим и за да може да се защитава в случай на някаква опасност, ще й дадем револвер.
— Имате ли пари?
— Имам достатъчно — отговори Леония, като смяташе двете хиляди рубли, които й беше дала Феодора.
— Довиждане в Петербург — каза Бояновски. — Вървете в тази посока. Там ще попитате за земеделеца Оргел, когото ще поздравите от Яникиевия приятел. Ако той попита за Яники, кажете му, че великият му дух не съществува, кажете му, че Яники умря. Сега още веднъж довиждане в Петербург.
След като се разделиха с Леония, двамата се запътиха към гостилницата по шосето.
Феодора Бояновска, като видя, че Леония замина с колата, помисли, че планът й се изпълни.
„По такъв начин — мислеше си тя — аз измамих преследвачите си. Те ще помислят, че съм продължила пътя си и ще следват колата. Щом пристигнат в Москва, ще видят грешката си. Но сега по-скоро на работа. Аз не трябва да остана повече в тия дрехи.“
Тя свали дрехите, които беше взела от Леония, и се облече в хубав салонен мъжки костюм. В този костюм тя изглеждаше като 18-годишен момък. След това извади от чантата си един блок и с него приличаше на студент. Тя се огледа в огледалото и си помисли: „Ако някоя госпожица от Петербург ме види, веднага ще се влюби в мене. Само така, преоблечена, аз ще мога да премина в Германия. Веднъж да стигна в Берлин, няма от какво да се страхувам. Берлин е голям град и не ще могат да ме намерят. Скоро ще бъда далеч оттук. Добре щеше да бъде, ако не бях така уморена. Но дано силите не ме напуснат в тая решителна минута. Трябва непременно да си поотпочина, иначе не мога да издържа. Пък и вън е доста студено.“
Тя заключи вратата, постави револвера си на масата и си легна.
„Три часа сън ще ми бъдат достатъчни, за да набавят силите ми — мислеше си тя. — След това ще мога да продължа пътуването си.“
Тя скоро заспа.
Бакунин и Бояновски пристигнаха, преди гостилничарят да легне да спи. Той отвори, макар че не му беше особено приятно късното им посещение. Попита ги какво обичат, но преди да получи отговор, им съобщи, че няма празни стаи.
— Ако ли пък търсите ракия или друго някое питие — също нямаме. По-добре ще направите да отидете в друга някоя гостилница.