Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Кал Ахмед се изправи.
— Как да разбера това? — каза той с разтреперан глас. — Значи ти не ме обичаш? Защо ли питам? Да не би да си обещала другиму?
— Може и така да е — каза вдовицата, като се приближи до него.
— Ако е така — каза той, като извади една кърпа от джоба си, — ще смачкам този човек, както мачкам тази кърпа.
— Не приказвай глупости, Кал Ахмед! Наистина ли искаш да убиеш този човек, на когото съм обещала сърцето си? Ти не знаеш, че този човек е далеч и не можеш да го намериш.
Вдовицата мислеше за Бояновски.
От думите й Кал Ахмед разбра, че това се отнася за свещеника, на когото бе много признателен, загдето бе спасил живота му. Той не трябваше да остане задълго в тази къща. Той трябваше да се върне в гората, и то още тази вечер.
Вдовицата налучка мислите, които се въртяха в главата му.
— Нека останем, Ахмед, добри приятели — каза му кротко тя.
Ахмед сграбчи ръцете й и каза бурно:
— Аз те обичам и ще те обичам, жено, докато съм жив. До днес се радвах на гостоприемството на този дом и съм много признателен както на свещеника, така и на тебе, но още сега ще си отида. Ние ще се видим пак, аз не ще се отдалечавам много от тебе.
Кал Ахмед прегърна Симонова. Целуна я страстно и се изгуби в гората.
Симонова дълго гледа след него.
„Наистина благороден човек — помисли си тя. — Такъв човек заслужавала се обича.“
Като се обърна, тя видя зад себе си свещеника, който се смееше приятно.
— Чу ли, отче? — попита го тя, като му подаваше ръка.
— Всичко чух и не се чудя, че и този човек те обича, тъй като ти си създадена за обич.
— Ахмед си отиде, без да се видите — каза тя, като искаше да промени темата на разговора.
— И добре е сторил — в селото се говори, че го търсят навсякъде. Говори се още, че има и полицейски шпиони. Не ни остава друго, освен да се помолим на Бога да го пази.
И двамата паднаха на колене да се помолят. И двамата се молеха на Бога да закриля Ахмед от враговете му, да го укрепи и да му помогне да се върне отново между хората.
Те си казаха „лека нощ“ и се оттеглиха да спят, за да си починат за следния ден.
На другия ден свещеникът побърза да отиде при приятеля си — пустинника, за да разговаря с него. Той го срещна на половината път в гората.
— Благодаря Богу — каза старецът, като протегна ръцете си към свещеника, — че те срещнах. Тъкмо бях тръгнал при тебе.
— Жалко, че не можах да те дочакам у дома и да те нагостя — каза свещеникът. — Нещо като че ме теглеше към тебе, затова и тръгнах толкова рано към колибата ти.
— Ела тогава в колибата ми.
— Да нямаш нещо важно да ми съобщиш?
— Исках да те помоля да ми дадеш лекарско съдействие.
— Как е болната?
— Телесно е много добре, но духом е много зле.
— Тогава тя не е развратница, както помислих, а навярно е побъркана.
— За нещастие — така е. Клетата, доколкото разбрах, бълнува за царски дворци, за великия княз, за другите от царската фамилия, а най-много за някакво дете. Аз мисля, че болната е сторила някакво зло на Владимир, тъй като в бълнуванията си се обвинява в най-лоши дела. Понякога говори за някакъв пожар, след това проклина детето, защото то й развалило брачното щастие…
— Какво желаеш от мене?
— Досега болната бе спокойна, но от вчера е съвсем друга. Вчера като се върнах от гората в колибата си, видях, че в стаята е задимено. Болната бе подпалила леглото, на което лежеше.
— Това е ужасно! — каза свещеникът трогнат. — Можеше да удуши детето.
— Това щеше да стане, ако бях се забавил само с 5 минути. Стоенето на болната в колибата е опасно както за мене, така и за детето. Мисля, че ще е най-добре да я заведем в някоя лудница.
— И аз съм съгласен да я заведем в лудницата, но в коя? В нашата околност има само една лудница — на доктор Калчов. Въпреки че хората говорят лошо за доктор Калчов и за строгостта му, аз не вярвам на тези слухове.
— В такъв случай води я в лудницата.
— Много добре.
— Дали ще искат да се плати предварително за болната на този доктор Калчов?
— Това е частна клиника — каза свещеникът. — Ако помоля лекаря, надявам се, че ще я приеме без пари.
— Има ли някакви новини из селото?
— Да, преследват Кал Ахмед. Той снощи избяга в гората.
— Жалко ще бъде да свърши така живота си. Но що ли е това? Защо ли лае кучето?
— Нищо не чувам — каза свещеникът, като се ослушваше.
— Нима? Мене ми се чини, че чух лаене. Това е сигурно моят фазан, дава ми знак.
Лаенето се усилваше.
— Бързо, трябва нещо да се е случило в колибата. Лудата трябва да е направила пак нещо.