Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Бакунин просто се вмъкна заедно с другаря си.
— Ако друго няма, то поне подслон и топла стая ще намерим, а освен това ще трябва да отговаряш и на зададените от нас въпроси.
— Да ме пази Бог от подобно нещо! — възрази гостилничарят. — Когато хората влизат насилствено някъде, полицията им отговаря.
— Глупец! — извика Бакунин и безгрижно се облегна на стола. — Ще кажеш ли дали е пристигнала тука една важна дама? Чуваш ли какво те питам, момче?
— Да, пристигна, и то доста заможна дама.
— Тук ли е още?
— Не, тя спря само за половин час и си замига.
— Разбира се — пошепна Бакунин на Бояновски, — той не знае, че вместо Феодора е отпътувала слугинята.
Той попита няма ли и друга освен нея.
— Друга… Друга някоя… Не зная…
— Не се колебай, човече. Нямаме време да питаме по два пъти. Заведи ни горе и ни кажи къде се намира тая госпожа.
— Щом се двоумиш да ни кажеш къде е, ние сами ще я намерим.
— Добре, направете го да видя! Да не мислите, че нямам слуги и че не ще ги повикам?
В момента, когато гостилничарят искаше да направи някакъв знак, Бакунин подскочи, запуши му устата с кърпа и го завърза добре.
— Така, сега ще ни почакаш малко, защото който не е с нас, той е против нас. Хайде, Бояновски! Ние и така знаем стаята от разказа на Леония.
Те стояха пред вратата на Феодора, която спеше тихо и не сънуваше каква опасност я грози.
— Тази врата само пречи за отмъщението ми! — извика Бояновски и стисна ръката си.
— Счупи я! — каза му Бакунин.
Един силен удар бе достатъчен, за да я счупи. Със силен трясък вратата падна на земята.
Бояновски беше вече пред жена си, пред оная, на която той искаше страшно да си отмъсти.
LXXI. БЛАГОРОДНИТЕ СЪРЦА
Разбойникът Кал Ахмед продължаваше да живее в къщата на свещеника Неандрович. От няколко седмици той прекарваше тук като желан и очакван гост.
Свещеникът не казваше нищо. Напротив, той му бе дал пълна свобода да използва къщата му като сигурно убежище от преследването на полицията.
Кал и не искаше друго. Къде би могъл да намери по-сигурно убежище? Все пак искаше му се да избяга в гората, ако една причина не го задържаше в тази къща.
Причината беше неговата любов. От ден на ден той все повече и повече обикваше младата и хубава вдовица Симонова. Приликата й с Роза Терез го караше да забрави старата си любов.
Но хубавата вдовица не го любеше. Тя го съжаляваше за страданията му. Удивляваше се на решителността му и на снажното телосложение на този красив човек.
Това бе една чудна нощ. Кал Ахмед и Симонова бяха седнали пред камината. Той й разправяше как беше спасил едно селско семейство от ръцете на вагабонти.
Като го слушаше, Симонова ту плачеше, ту се смееше. Когато Кал Ахмед свърши разказа, Симонова му подаде ръцете си.
— Вие сте благороден човек — каза му тя. — Въпреки че ръцете ви са изцапани с кръв, аз не се плаша от тях. Ето, аз давам ръцете си в знак на вечно приятелство.
— Само приятелство? — попита учудено Кал Ахмед, като стана.
— Нима желаете нещо повече?
— Дали желая? — извика изведнъж синът на гората. — Тебе искам, искам да бъдеш моя, само моя! — И Кал прегърна тънкото й тяло.
Вдовицата го погледна изненадано. Тя не очакваше подобна сцена.
— Стани, стани, Ахмед, ние се намираме в дома на един свещеник, на един син Божи, не е тука мястото да се приказват любовни копнежи.
Ахмед продължаваше да стои коленичил. Погледът му бе устремен към жената, която обичаше до полуда.
— Ти не знаеш какво става в моето сърце! Аз те обичам не по-малко от гората, където орлите царуват. Там с тебе ще бъда най-щастливият човек. Аз ще те украся със злато и брилянти като царица, тъй като ти наистина си хубава. Ти си царицата на моето сърце.
Красивата вдовица само клатеше глава.
— Какво каза, Кал Ахмед? Ти искаш да ме кичиш с откраднатото злато и брилянти!? Нима мислиш, че аз ще приема тези подаръци!? Много се мамиш. Не, Кал Ахмед. Ние не сме един за друг.
— Навярно затова — извика сърдито Кал Ахмед, като стискаше юмруци, — защото съм разбойник? Ако искаш, и аз мога да работя. Аз ще стана трудолюбив и честен човек. У мене не липсва воля; достатъчно е да кажа и ще го изпълня. Ако пожелаеш, ще го направя. Няколко пъти полицията ме кани да се предам. Като награда може да ме направят съдебен следовател или полицейски чиновник. Ако желаеш това, аз съм готов да заема някоя длъжност.
Вдовицата се доближи до него, сложи ръка на рамото му и каза кротко:
— Колко бих искала, Кал Ахмед, да изговоря тази дума! Но не за да стана твоя жена, а да те вкарам в правия път. Ала аз не мога да кажа, че те обичам, тъй като устата ми не може да изговори лъжа.