Време на мъчения [bg]

По-ниският мъж се насочи направо към щанда и поиска пакет цигари. В следващия момент високият се обърна към вратата и завъртя ключалката.

— Ей, квпаиш? — обади се Кезия, сливайки двете думи на въпроса си в една.

После, понеже не получи отговор, извика на Брайс:

— Ей, Брайс! Тоз заключи вратата!

Високият мъж се обърна и я удари силно по лицето. Кезия се свлече на колене, а нападателят отърси изкривената си ръка от болката. Съучастникът му вече беше извадил пистолет и го беше насочил към Брайс и дъщеря му.

— Без аларми. Без викове. Угаси лампите отвън. Намали осветлението вътре.

Брайс отиде при таблото с електрически ключове на стената, следван от дулото на пистолета. Междувременно партньорът му се приближи до Бърнел, издърпа го от стола и го просна на пода. Лампите отвън угаснаха, а след секунди останаха да светят само няколко крушки в дъното на заведението.

— Касите са почти празни — каза Брайс. — Дъщеря ми внесе парите в банката днес следобед.

— Млъквай. Мини отзад при безалкохолните.

Бърнел забеляза, че откакто мъжете са влезли, Пейдж не е отронила и дума. Беше посивяла още щом зърна пистолета. Някакво атавистично чувство й подсказваше, че това не може, няма как да завърши добре. По-късно, с още прясна кръв по себе си, щеше да каже на полицията, че е наблюдавала изражението на стрелеца и в очите му е видяла себе си, ограбена и изкормена като риба.

— Ти! — Стрелецът се обърна към Бърнел. — Помогни на дъртата да стане.

Бърнел, който не бе посмял да се надигне от пода, бавно се изправи. Под зоркия поглед на високия мъж той се приближи до Кезия, която лежеше превита сред изпопадали пакетчета дъвки. Забеляза, че още държи цигарата, макар и счупена при падането. От устата й течеше кръв, но беше в съзнание, а изражението на лицето й, когато погледна нападателя си — силно враждебно.

— Кретен — процеди тя, когато Бърнел й помогна да седне.

Високият мъж оголи белите си, идеално равни зъби, след което изтрака с тях, а после още веднъж и още веднъж. Бърнел осъзна, че това плашило бе готово да закълве човешка плът.

— Тихо сега — каза той и тя се оказа достатъчно умна, за да го послуша и да замълчи, докато и двамата се оттеглят в дъното на магазина. Пейдж и Брайс вече седяха на земята до хладилниците. От лявата им страна имаше врата, защитена с ключалка с комбинация.