В здрача на вторник [bg]

Фрида все още изучаваше полистиреновите плочки на тавана. Опитваше се да разбере дали начинът на подреждането им следваше някакъв определен модел, или беше съвсем произволен.

— Тя призна ли си? — попита Карлсън.

Брадшо изсумтя.

— Сцената на престъплението е нейното признание — отвърна той, отправяйки доводите си почти изцяло към комисаря. — Четох досието й. Животът й е белязан от провали и безпомощност. Това престъпление и местопрестъплението са закъснял опит да контролира живота си, някаква проява на сексуално надмощие. „Вижте този гол мъж — все едно ни казва тя. — Ето какво мога да направя с него.“ Мъжете са я отхвърляли през целия й живот. Накрая тя решава да им го върне.

— Това звучи логично — обади се комисар Крофорд. — Съгласен ли си, Мал?

— Но тя каза ли нещо, когато я попитахте за мъртвеца? — обърна се Карлсън към Брадшо.

— Не отговори директно — отвърна Брадшо. — Бърбореше за реката, за корабите и флотилиите. Но ако теорията ми за нейното поведение е вярна, а аз съм сигурен, че е вярна, нейното бърборене не е просто безсмислица. Това е нейният начин за себеизразяване. Да, тя действително живее близо до реката и я наблюдава от прозореца си. Но аз тълкувам нещата по друг начин. Реката е велик символ на жената. Жената река. — Фрида отмести погледа си от тавана тъкмо когато Брадшо движеше вълнообразно ръцете си, за да подкрепи думите си. — А корабите и флотилиите — продължи той, — са символи на мъжа. Мисля, че това, което тя иска да ни каже, е, че жената река, с нейните приливи и течения, изхвърля мъжа кораб в открито море. Което е вид смърт.

— Предпочитам да ни го каже направо — обади се Ивет. — Това, което чух, ми звучи доста абстрактно.

— Тя ни казва това, което ни интересува — обясни Брадшо. — Но трябва да я слушате внимателно и с нужното уважение.

Комисар Крофорд кимна одобрително. Фрида погледна към младата жена и видя как кръвта нахлу в лицето й, а дланите й се свиха в юмруци.

— Прочетохте ли бележките на д-р Клайн? — попита го Карлсън.

Брадшо отново изсумтя.

— Тъй като д-р Клайн е тук, не съм сигурен дали трябва да ги коментирам. Но не виждам защо е нужно в случая да търсим проява на изключително редки психологически синдроми. Не се обиждайте, но в тези бележки има голяма доза наивност. — Той се обърна към Фрида и й се усмихна. — От болничния персонал научих, че сте подарили на Мишел плюшено мече.

— По-точно плюшено куче.

— И с каква цел — като част от прегледа или като част от лечението й?

— За да има с кого да си говори.

— Много трогателно, наистина, но нека довършим темата. — Брадшо потупа картонената папка пред себе си и отново се обърна към комисаря. — Всичко е събрано тук. Моето заключение е, че няма какво повече да се разследва и коментира. Тя точно отговаря на профила си. Очевидно няма да може да бъде разпитана в съда, но смятам, че случаят може да бъде приключен.