Дългият път към дома [bg]

Вълнение. Мирна леко се отдръпна от Мариана Мороу.

Нагло разкраченият Томас със самонадеяната усмивка поне не се бе опитал да прикрие презрението си. А тази жена го криеше. Макар Мирна да усещаше, че потуленото чувство не е точно презрение, а нещо като глад.

Сестрата на Питър гледаше Клара така, както гладуващ зяпа отрупана шведска маса. Настървено чакаше да погълне лошите новини, които Клара носеше.

— Изчезнал е — призна художничката.

Мирна забеляза как очите на Мариана блеснаха още по-силно.

— Ужас!

— Кога се видяхте за последно? — попита Клара.

Мариана се замисли.

— Вечеряхме заедно през зимата, но не мога да си спомня кога точно.

— Ти ли го покани на гости?

— Не, той се самопокани.

— Защо? — попита Клара.

— Защо? — повтори Мариана. — Защото съм му сестра. Искал е да ме види.

Изглеждаше, че се е засегнала, но всички знаеха, че това бе преструвка.

— Не, сериозно — настоя Клара. — Защо?

— Нямам представа — призна Мариана Мороу. — Може да е искал да се види с Бийн.

— Бийн ли? — обади се Мирна.

— Мариана има… — Клара се поколеба. Надяваше се жената отсреща да довърши изречението. Но Мариана Мороу просто стоеше, гледаше я и се усмихваше. — Мариана има дете — рече Клара накрая.

— Ааа! — възкликна Мирна уж с разбиране, макар че колебанието на приятелката й я озадачи.

Мариана се вгледа в Клара.

— А ти кога си го виждала за последен път?

За изненада на Мирна художничката не се забави с отговора си:

— Разделихме се преди повече от година. Не съм го виждала в чувала от миналото лято. Планът бе да се разделим пробно.

Трябваше Питър да се прибере точно една година след заминаването си.

Мирна внимателно наблюдаваше приятелката си. Почти не се забелязваше товарът, който тези думи носеха. Тежестта, която Клара мъкнеше на плещите си по цял ден. И цяла нощ.

— Но не се върна.

Мариана все още се опитваше да изглежда загрижена, но задоволството й вече личеше твърде ясно.

Мирна се питаше защо Клара така се е разбъбрила.

— Моля те, не казвай на никого.

— Няма — обеща Мариана. — По време на престоя си тук е ходил в колежа по изкуствата. Разказа ни, когато дойде у нас на вечеря.

— Това е колежът, където следвахме — поясни Клара на Мирна.

— Мисля, че е посетил и няколко галерии.

Изведнъж Мариана Мороу стана словоохотлива и Мирна разбра защо Клара й бе разказала толкова много. Хранеше я, пресищаше я, а Мариана лакомо поглъщаше като чревоугодник на угощение с лоши новини. Преяла, сънлива, забравила да е нащрек. Бълваше информация.

— Хрумна ми нещо. Защо двете не дойдете у нас на вечеря?

Тъмнокожата книжарка мярна усмивка на лицето на Клара, но само след миг вече я нямаше. Мирна погледна приятелката си с още по-голямо възхищение.