Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дългият път към дома [bg]
Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългият път към дома [bg]

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 148
Перейти на страницу:

Изглеждаше като монарх, обкръжил се със символи на властта, който се надява така да прикрие собствените си слабости.

Клара бе запазила спокойствие.

— Сигурно си прав, но просто искам да разбера дали сте се срещали, когато е бил в града.

Томас бе поклатил глава.

— Не съм и очаквал да ме потърси. По моите стени не висят картини.

С известна гордост бе посочил редицата снимки. На тях нямаше роднини и приятели, а само бизнес постижения, голф трофеи, срещи с известни личности.

Непознати.

— Вероятно е ходил по изложби и галерии — казал бе Томас Мороу. — Попита ли в галериите?

— Добра идея — отвърнала бе Клара с напрегната усмивка. — Благодаря ти.

Мороу бе станал и ги бе изпратил до вратата с думите:

— Радвам се, че ви бях от полза.

С това срещата бе приключила.

— Можеше да свършим същата работа и по телефона — отбеляза Мирна, когато излязоха от небостъргача и ги погълна доменната пещ на лятото в Торонто. Стените на околните сгради излъчваха горещина, която се отразяваше от бетона и се врязваше в тротоара, а над него в тежкия и влажен въздух се стелеше миризмата на размекнат асфалт.

За Мирна тази миризма бе странно успокояваща. Майка й и баба й бяха свързвали с уют и спокойствие аромата на окосена трева, пресни печива и деликатния мирис на чаршафи, съхнали на простора. Поколението на Мирна обаче се успокояваше от промишлени миризми. Размекнатият асфалт означаваше лято. Мехлемът „Вапоруб“ означаваше зима и грижовност. Имаше и „Танг“, и бензинови изпарения, и старо мастило от ксерокс.

Всичко това я успокояваше по причини, които не можеха да бъдат логично обяснени, защото нямаха нищо общо с логиката.

След като бе поживяла известно време в Трите бора, ароматите, които й въздействаха успокояващо, се бяха попроменили. „Вапоруб“ все още й бе сред любимите, но бе започнала да харесва и ненатрапчивия мирис на червеите, които изпълзяваха след дъжд.

— Исках да се видим лично — обясни художничката, докато чакаха да пресекат на светофара с голяма група от потящи се хора. — За да разбера, че не ме лъже и не крие нищо.

— Е, излъга ли те? Според теб виждал ли се е с Питър? Говорил ли е с него?

— Мисля, че не.

Мирна поразсъждава и попита:

— А защо каза онова за стените?

Пред тях се издигаше величествената фасада на „Роял Йорк“ — грамаден анахронизъм в подножието на съвременния град. Мирна почти усещаше вкуса на бирата, от която скоро щеше да отпива.

— Кой знае защо Мороу казват нещо? — отвърна Клара и се спря точно пред входа на старинния хотел. Портиерът, който се потеше в униформата си, държеше едната си ръка върху дръжката на вратата, готов да я дръпне всеки момент.

— Предполагам, че е искал да омаловажи Питър — рече Мирна. — Така е казал, че се интересува повече от изкуство, отколкото от брат си.

— И е бил прав — отбеляза художничката.

— Да пием по една бира — предложи Мирна и се насочи право към бара.

Десета глава

Рен-Мари пъхна тежката книга под мишница и излезе в яркия слънчев ден.

— Вътре или отвън, та belle — попита Оливие.

Възрастната жена се огледа и реши, че маса на терасата под някой от големите чадъри на „Кампари“ ще свърши чудесна работа.

Няколко минути по-късно Оливие се появи отново с висока чаша с джинджифилова бира, вече запотена от жегата, и купичка с ядки асорти.

— Parfait — рече Рен-Мари. — Merci.

Отпи глътка бира и отвори книгата, но двайсет минути по-късно трябваше да се откъсне от четивото, защото в скута й тупна глава.

Хенри.

Мадам Гамаш почеса огромните уши на кучето и усети как някой я целува по главата.

— Надявам се, че си ти, Серджо.

— Съжалявам, аз съм — рече през смях Арман.

Мъжът си дръпна стол и кимна на Оливие, който се шмугна в бистрото.

— „История на Шотландия“ — прочете бившият детектив заглавието на корицата на книгата, която държеше Рен-Мари. — Внезапен интерес?

— Защо Дъмфрийс, Арман? — попита го съпругата му.

— Самият аз се опитвам да разбера. Търсих и в интернет.

— Откри ли нещо?

— Не съвсем — призна. — Разпечатах част от информацията, която успях да намеря. — Остави листовете на масата. — А ти?

— Тъкмо започвах да чета.

— Откъде я взе? — попита Арман. — От Рут?

Загледа се към книжарницата на Мирна за нови и употребявани книги.

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)