Отровни думи [bg]

Така и стана.

— Разбрах, че са наели Рор да облагороди градината — продължи Клара. — Дори е построил обор и е започнал да разчиства пътеките в околността. По времето на Тимър Хадли е имало над петдесет километра маршрути за езда из близките гори. Разбира се, в момента всичко е обрасло и буренясало. Рор го чака тежък труд.

— Господин Пара е забелязал непознатия в гората, докато работел. Усетил, че някой го наблюдава, и като погледнал, зърнал човек. Подгонил го, но странникът изчезнал.

Гамаш отклони очи от старото имение „Хадли“ и се загледа надолу, към Трите бора. На затревения селски площад група деца играеха футбол, решени да се възползват докрай от лятната ваканция. От съседните веранди долитаха откъслечни фрази от разговори, докато селяните се наслаждаваха на ранната вечер. Не обсъждаха обаче зреещите домати, все по-хладните нощи или складирането на дърва за зимата.

В дружелюбното селце бе пропълзяло нещо зловредно. В здрача се носеха думи като „убийство“, „кръв“ и „труп“. Носеше се още нещо. Деликатният аромат на розова вода и сандалово дърво от високия, мълчалив мъж до Клара.

В дневната Изабел Лакост се спря пред подноса с напитки, оставен върху пианото, сипа си още един скоч и допълни чашата си с вода. Озърна се из стаята. Една от стените бе изцяло заета от претъпкана с томчета библиотека. Книжната стена нарушаваха единствено самотен прозорец и врата. Вратата водеше към верандата. Лакост забеляза силуетите на главния инспектор и Клара отвън.

В другия край на стаята Мирна си бъбреше с Оливие и Габри, докато Питър приготвяше храна в кухнята, а Рут продължаваше да пие на дивана пред камината. Лакост бе идвала и друг път в дома на съпрузите Мороу, но само за да провежда разпити. Не бе влизала като гост.

Беше удобно и уютно, както и бе предполагала. Представи си как се прибира при мъжа си в Монреал и го убеждава да продадат апартамента, да отпишат децата от училище, да напуснат работа и да се преместят тук. Можеха да си намерят къщичка край селския площад и да се хванат на работа в бистрото или в книжарницата на Мирна.

Младата жена се отпусна в едно от креслата, а от кухнята се зададе Бовоар — носеше филия, намазана с пастет, в едната ръка и бутилка бира в другата. Насочи се към дивана, но внезапно спря на място, сякаш нещо го отблъсна. Размисли и излезе навън.

Рут стана и с накуцване се отправи към подноса с напитките. На лицето ѝ играеше злобна и подигравателна усмивка. След като напълни чашата си със скоч, се върна на дивана подобно на морско чудовище, което се плъзва обратно под повърхността, за да дебне следващата си жертва.

— Имате ли представа кога ще можем да отворим пак бистрото? — Габриел Дюбо се приближи към полицай Лакост, следван от Оливие и Мирна.

— Габри! — скастри го партньорът му раздразнено.

— Какво? Просто питам.

— Ние си свършихме работата — отвърна Лакост. — Можете да отворите, когато пожелаете.

— Не може да държите затворено още дълго — намеси се Мирна. — Всички ще умрем от глад.