Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Грейс седна на бюрото на Джак. Телефонът — нов модел на „Панасоник“ с разни екстри — се намираше от дясната й страна. Тя посегна към него с намерението първо да направи най-простото нещо: да пренабере последния телефонен номер, който той бе набрал и който бе останал в паметта на апарата. Този номер се оказа нюйоркски. Тя натисна бутона за повторно набиране и зачака. След третото позвъняване женски глас каза:
— Адвокатска кантора „Бъртън и Кримстайн“.
Грейс се поколеба, как да започне.
— Обажда се Грейс Лосън.
— С кого да ви свържа?
Добър въпрос, няма що.
— Колко адвокати работят във фирмата ви?
— Не бих могла да ви кажа. Искате ли да говорите с някого от тях?
— Да, ако обичате.
Последва пауза, след което женският глас попита с нотка на прикрито нетърпение:
— Нямате ли все пак по-конкретно предпочитание?
Грейс отново огледа запаметените номера. Сега видя, че имаше един, отбелязан със звездичка — пряк вътрешен телефон. Тъй като Джак се бе обаждал късно вечерта, когато телефонистката не е била на работа, то той явно бе прибягнал до него.
— Вътрешен четири-шест-три — каза тя.
— Сега ще ви свържа.
Отново последваха три позвънявания.
— Телефонът на Сандра Ковал.
— Бих искала да говоря с нея.
— За кого да предам?
— Името ми е Грейс Лосън.
— По какъв въпрос?
— Във връзка със съпруга ми Джак.
— Изчакайте, моля.
Грейс напрегнато стискаше телефонната слушалка. След трийсетина секунди отсрещният глас извести:
— Съжалявам. Госпожа Ковал е на заседание.
— Спешно е.
— Съжалявам…
— Ще й отнема само секунда. Предайте й, че е много важно.
Демонстративна въздишка на досада и:
— Изчакайте…
Музиката на централата бе с индийско-нирваничен характер и действаше успокояващо. Гласът, който се обади сега, издаваше чист професионализъм:
— Какво ще желаете?
— Госпожо Ковал?
— Да.
— Името ми е Грейс Лосън.
— Кажете.
— Съпругът ми Джак Лосън ви се е обаждал вчера.
Никаква реакция.
— Той изчезна — добави Грейс.
— Моля?
— Съпругът ми изчезна.
— Съжалявам за това, но не виждам…
— Знаете ли къде е той, госпожо Ковал?
— Защо точно аз да знам?
— Преди да изчезне сноши, той ви се е обаждал.
— Е, и?
— Когато натиснах копчето за автоматично преизбиране, излезе вашият номер.
— Госпожо Лосън, в тази кантора работят над двеста адвокати, така че той може да се е обаждал на когото и да е от тях.
— Не. Тук е запаметен вътрешният ви телефон. Той се е обаждал именно на вас.
Никакъв отговор.
— Госпожо Ковал?
— Тук съм.
— Защо ви се обади моят съпруг?
— Нямам какво повече да ви кажа.
— Знаете ли къде е той?
— Госпожо Лосън, известна ли ви е поверителността на адвокатско-клиентските отношения?
— Естествено.
Пауза.
— Да разбирам ли, че той ви се е обадил за юридически съвет?
— Не мога да обсъждам случая с вас. Довиждане.
Глава 9.
На Грейс не й отне много време да събере известна информация.
Интернетът може да бъде полезно нещо, ако се използва правилно. Минавайки последователно през всевъзможните рубрики на „Гугъл“, където можеше да фигурират имената „Сандра Ковал“ и „Бъртън и Кримстайн“, тя се добра до биографичните данни на Ковал. Оказа се, че е завършила Североизточния университет и е получила научна степен по право в UCLA. В настоящия момент трябва да бе около четирийсет и една-две годишна. Според сайта бе женена за Харолд Ковал, с когото имали три деца. Местожителство: Лос Анжелис. Всичко това бе все пак някаква отправна точка. След като Грейс прибягна и до малко по-старомоден начин на дирене, а именно посредством телефона, отделните части започнаха да се сглобяват, без при това обаче да се очертае смислена картина.
Тя потегли с колата си към Манхатън, където се озова след по-малко от час. Приемната на кантората „Бъртън и Кримстайн“ се намираше на петия етаж на един билдинг. Служителката на регистратурата с дежурна усмивка каза въпросително: